Железопътна естакада до Летище София

Проф. д-р ик. н. Цвети ДАКОВСКИ

Доц. д-р Стойо ТОДОРОВ

Инж. Елена ГЕОРГИЕВА

УАСГ - София

 

Сегашната европейска позиция за постигане на равновесие между различните видове транспорт налага повишаване на конкурентоспособността и качеството на жп превозите в България. През последните години пътническите превози, извършвани с жп транспорт, загубиха значителен пазарен дял за сметка на автомобилните превози. Една от възможностите за регулиране на това несъответствие чрез увеличаване превозите на пътници с железница е създаването на привлекателни маршрути в помощ на обществения градски транспорт. За разлика от други столици по света с милионно население, в София не се използват оптимално предимствата на жп превозите¹ и досега не са предложени достатъчно атрактивни маршрути.

 

Световният опит в организацията на транспортното обслужване на милионните градове сочи, че проблемите, свързани с паркирането, образуването на задръствания и екологичното замърсяване от моторните превозни средства, са сред факторите, налагащи търсене на съвременни транспортни решения. За централните градски части използването на релсови превози доказано ограничава вредното въздействие върху околната среда, като същевременно предлага бързина, комфорт и надеждност на пътуването. Това са едни от показателите от особена важност за пътниците, формиращи привлекателността на транспортната услуга. Огромната превозна възможност на жп транспорта² го прави особено подходящ по направления с големи пътникопотоци, като например връзката между града и обслужващото го летище.

 

Свързването на летище София с централните части на столицата може да стане и с помощта на релсови превозни средства. В специализираната литература има богат анализ на европейския опит в обслужването на международните летища, както и на проблемите, свързани с транспортното обслужване на София и потвърждаващи целесъобразността на предложението.

 

Цел на настоящата разработка е да се предложи вариант за железопътна връзка на Аерогара София с оглед на очакваното увеличаване на пътникопотока³. След пускането в експлоатация на новата част на столичното летище нарастват изискванията пред градската администрация за осигуряване на съвременен и бърз обществен превоз дотам. Засега транспортното обслужване на столичното летище се осъществява само от автомобилен транспорт – автобусна линия № 84 на СКГТ – София ЕООД, маршрутки, таксита и други моторни превозни средства. По последни данни, обслужените пътници по въздуха за първите шест месеца на 2006 (общо за международни и вътрешни полети) са 1 040 404, като ползвалите градски транспорт са незначителна част от тях.

 

Известно е, че при несъвпадане на направлението на движение и времепътуването на превозното средство с интересите на пътуващия може да се очаква отказ от ползване на съответния вид услуга. Това особено се отнася за пътуващите с багаж. При наличието на съвременен и бърз обществен транспорт, те вероятно биха използвали предлаганата възможност. Липсата на такава обаче насочва избора им (особено на натоварените с багаж) към ползване на таксиметровите услуги или превози с лични и служебни автомобили. Което пък изостря някои типично градски проблеми като трудности в уличното движение, замърсяване на въздуха от двигателите, увеличаване на пътно-транспортните произшествия и др. Оттук произтича и нуждата от повече места за паркиране на Аерогара София.

 

Общата цел на авиокомпаниите за непрекъснато повишаване нивото на обслужване на пътниците не може да бъде реализирана без наличието на бързи и комфортни връзки между центъра на града и обслужващото го летище. Железопътните превози са няколко пъти по-ефективни по отношение на превозната си възможност от останалите. Освен това, поради специализираната си инфраструктура, те на практика не се влияят от задръстванията. Създаването на икономически оправдани и привлекателни за пътниците релсови маршрути би накарало мнозина да предпочетат този вид превоз, който е бърз, редовен, удобен и, същевременно, без ангажименти за управление и паркиране и свързаните с тях проблеми. Това би допринесло за облекчаване натоварването на транспортната система на София.

 

Световният опит по отношение осигуряването на транспортната връзка между столица и международно летище сочи, че успешните транспортни решения са на база застъпването на всички видове транспорт, като основната част от пътникопотока се поема от релсовите превози – метро, трамвай или градска железница. София е сред малкото европейски столици без организиран релсов превоз до прилежащото летище.

 

В транспортно-икономическата литература е широко застъпена тезата, че транспортната инфраструктура се изгражда най-вече с т. нар. публични финанси – регионални, национални или привлечени от ЕС. Поради това средствата, отделяни за реконструкция и модернизация на жп инфраструктурата, са почти винаги недостатъчни. На практика това означава, че обществото, като цяло, предоставя средствата, необходими за създаване на публични блага, които, макар че нямат цена (в икономически смисъл), имат потребителска стойност, която се ползва от всички⁴. Повечето железопътни проекти трудно могат да привлекат частно финансиране. За оползотворяване на възможностите, които предоставят финансовите институции на ЕС по отношение на транспорта, е необходимо да се предложат проекти, отговарящи в максимална степен на такива обществено значими условия като повишена безопасност, екология, оперативна съвместимост, обвързаност с други инфраструктури и, не на последно място, гаранции за връщане на средствата, ако не бъдат изпълнени съответните условия. При осъществяването на крупни инфраструктурни проекти възниква много по-широк спектър от външни икономически и социални ефекти (ползи) като стимулиране на икономическото развитие на даден регион, създаване на заетост на населението, намаляване на замърсяването на околната среда, разширяване на външноикономическите връзки, улесняване на пътуванията на гражданите и спестяване на време и др. Тези ефекти се поддават много по-трудно на количествено измерване, но очевидно само с отчитането им, макар и приблизително (условно), е възможно обосноваването на целесъобразността на строителството на жп линии, автомагистрали, пристанища, летища и други инфраструктурни обекти.

 

Поради изброените причини е необходимо да се използва такъв вид транспорт, който е в състояние да насочи предпочитанията на пътниците към обществените превози от и до летището, вместо пътуване с автомобил. За целта се предлага жп връзка от и към Аерогара София, представляваща възможен вариант за включването на нов вид транспорт в общественото обслужване на пътниците, ползващи летището. Тази идея вече намира широка подкрепа в средите на железопътните специалисти. Съществено значение в случая има и фактът, че по-голямата част от трасето ще включва отсечки от съществуващия релсов път, естествено след ремонт, и построяване на необходимите свързващи участъци.

 

Изготвен беше проект за осигуряване на жп връзка в участъка от аерогарата до съществуващата жп мрежа. При разработването му са отчетени множество фактори, сред които са необходимостта от пресичането на различно ниво с трасета на други видове транспорт, създаване на потенциални връзки с метросистемата на града, Централната жп гара и новата автогара, световният опит по отношение на организацията на комплексните транспортни възли, националните особености и др.

 

Пространственото разположение на съществуващите жп линии в района на летището естествено определиха две основни направления за жп връзка с Аерогара София (фиг.1):

 

Вариант А – Маршрут Аерогара София - кв. Хладилника

 

Този маршрут ползва естакадата към Булгарплод за преминаване над жп линията към Пловдив. Някои от възможностите за транспортни връзки, които този маршрут осигурява, са по направлението Аерогара София - кв. Хладилника с полезни спирки: аерогара София; кв. Слатина; бул. Цариградско шосе; бул. Драган Цанков - Интерпред (връзка с метрото); гара Пионер и кв. Хладилника – при продължение на маршрута.

 

Това е атрактивна дестинация, даваща възможност за евентуална връзка със софийското метро при станция Интерпред. По този начин ще се осъществи транспортна връзка по релси не само с центъра на столицата, но и с някои от най-отдалечените от летището квартали като жк. “Люлин” и жк. “Обеля”.

 

Вариант В – Маршрут Аерогара София - Централна жп гара

 

Този маршрут естествено се включва към жп линиите, водещи към Разпределителна гара. Възможният маршрут по това направление е директната връзка с Централна жп гара с полезни спирки: Аерогара София; спирка Христо Смирненски; гара Подуене; Централна жп гара.

 

По този начин се осъществява експресна⁵ транспортна връзка с Централна жп гара, а от тук и с новата автогара, намираща се в съседство. Така ще се създадат удобни връзки на столичното летище с всички населени места в България, обхванати от железопътен и автобусен транспорт. В перспектива, при достатъчен пътникопоток, този маршрут може да се продължи и до други гари и спирки в района на жп възел София.

 

Естествено, съществува възможност и за съвместно реализиране на двата варианта, като по този начин се създават транспортни връзки между Аерогара София и множество квартали на столицата, както и с околните селища, обхванати от автобусен и жп транспорт. Съществува и друг интересен компромисен вариант за обединяване на двата маршрута по следния начин: Аерогара София - Слатина - бул. Цариградско шосе - Интерпред - бул. Цариградско шосе - спирка Хр. Смирненски - гара Подуяне - Централна жп гара. При този вариант с един курс се обхващат и двете дестинации и се получава директна връзка метро - железница.

 

При бъдеща успешна реализация на двата маршрута е необходимо да се предвиди и възможността за прилагане на съвременните тенденции в обслужването на пътниците, свързани с организиране на регистрацията и поемането на багажа им от пунктове, намиращи се извън територията на летището. Подобна система действа на международното летище в Мадрид. На метростанция Nuevos Ministerios има регистрационни бюра на 4 авиокомпании. Пътниците, ползващи тези бюра, получават талон, валиден не само за качването на самолета, но и за пътуването от станцията на метрото до летището. Багажът се превозва в специално отделение на метрото и се изпраща в терминала на летището към системата за обработка на багажа. Същото може да се организира и у нас. Много подходящо е да се оформи такъв пункт на самата Централна жп гара София, а също и на връзката с метрото при Интерпред или пък в центъра, на метростанция Сердика. По този начин би се стимулирало използването на релсов транспорт от пътниците с багаж до Аерогара София и оттук значително да се намали натоварването от моторни превозни средства по маршрута.

 

За осъществяване на транспортни връзки по предложените две направления е необходимо построяването на нов участък железен път, осигуряващ свързването на летището със съществуващата жп мрежа. На фиг. 2 са представени двете нови трасета, разработени при отчитане на следните особености:

- сравнително високите цени на терените в района на летище София;

- фактът, че голяма част от тези терени са парцелирани и застроени;

- необходимостта от пресичане на няколко съществуващи и проектни автомобилни пътища.

 

За осигуряване на безконфликтно движение на двата вида транспортни средства посочените фактори определиха пространственото разположение на новия железен път върху естакада на височина, определена от необходимия габарит на автомобилния път при получаваните кръстовища, както и използването на хоризонтални криви с малки радиуси, подходящи за градска среда. Определящо изискване при проектиране на нивелетната линия е преминаването на железопътната линия над трасето на движение на автомобилния транспорт (пресичане на различни нива) и осигуряване на необходимия габарит⁶ от 7,00 м в участъците на пресичане. Предложените два варианта се включват по различен начин към съществуващата инфраструктура. Ето защо в посока от Аерогарата, след пресичането на бул. Брюксел и бул. Източна тангента, двата маршрута се разделят. На фиг. 3 е показан надлъжен профил на вариант А, при който нивелетната линия, чрез изкачване с наклон 6‰, се свързва с естакадата над жп линиите за Пловдив. При този вариант дължината на новия участък железен път е 2,7 км. На фиг. 4 е представен съответно надлъжният профил за вариант В. Дължината на този вариант е 3,0 км. Свързването на новия участък става с постепенно слизане на нивелетата до нивото на съществуващия път.

 

Предвидената спирка на Аерогара София е последна точка и при двата разработени маршрута. Намира се непосредствено до новата сграда на Аерогара София на височина около 4 метра над нивото на терена (фиг. 3 и 4). Според проекта за транспортна връзка на летище София с първи метродиаметър, непосредствено под мястото на предложената спирка се намира метростанция. Предложената височина позволява подземно или полуподземно разположение на станцията на метрото. Което дава възможност за последващо обединяване в единен транспортен възел на двата вида транспорт. Друга интересна възможност е вариантът за насочване на потока от пътници от железопътната спирка директно на втория етаж на новия терминал без преминаване през централния вход.

 

Проектната дължина на спирката е 100 м. Наклонът в участъка на спирката е 2‰. Предвидени са два приемно-отправни коловоза и една стрелка тип 49-1:9-300.

 

За удобство на пътниците са оформени площадки от двете страни на коловозите. Предвидена е рампа за връзка със сградата на летището, както и стълбища към 1 ниво, включително и асансьор за лица в неравностойно положение. За защита от атмосферните влияния се предвижда покритие на спирката.

 

Реализирането на движението посредством новите мотриси Дезиро би било отлично решение по отношение на експлоатацията и комфорта на превозите. По тази причина извършените тягови изчисления са на базата на използване на мотриса тип Дезиро Класик (VT642). Получени са следните данни за общата стойност на новия участък железен път, систематизирани в таблици 1 и 2.

 

Основният извод е, че включването на релсовия превоз в транспортното обслужване на Аерогара София би допринесло не само за съвременния облик на нашата врата към света, но и би повишило качеството на обществените превози на територията на града. Това от своя страна би повлияло върху живота в столицата като цяло. Предлагането на бърз и удобен обществен транспорт ще накара много от гражданите да го предпочетат пред личните моторни превозни средства. Така ще се намали натоварването по софийските улици и булеварди с всички произтичащи от това предимства.