Поредната или истинската реформа?

 

България посрещна 1 януари 2007, опиянена от приемането си в Европейския съюз и от надеждата, че сме направили решаваща стъпка в продължителния и труден процес на приобщаването ни към проспериращата общност на по-старите членки на съюза. Българските железничари, или поне повечето от тях, пък започнаха новата година с мисълта за стартиралата още в първия й ден структурна реформа в отрасъла.

 

Някои медии побързаха да я нарекат „поредната” реформа, допълнително подсилвайки опасенията, които вероятно съществуват в главите на мнозина измежду онези, натоварени да я осъществят на практика. Което е нормално. В края на краищата, през последните 20-25 години (т.е. още преди началото и по време на т.нар. „преход”), в сферата на железниците бяха извършени немалко промени. Някои от реформите обаче, очевидно бяха необмислени и лишени от стратегическа визия, други пропаднаха заради грешките при прилагането им или пък поради пасивната съпротива на определени кръгове във и извън железниците. В резултат, днес българските железници се сблъскват с изключително сериозни проблеми в усилията да се интегрират успешно в единния европейски транспортен пазар.

 

Всъщност, истината е, че изискванията на Европейския съюз, с които е съобразена и току-що стартиралата структурна реформа в железопътния отрасъл, очертават само рамката (която при това е твърде гъвкава) на промените. Тя предоставя достатъчно възможности на българските специалисти в сферата на железниците да осъществят собствената си визия и стратегия за успешното им развитие. Стига, разбира се, да имат такава, както и да проявят необходимата воля за реализацията й, без да се поддават на скептицизма. Те би трябвало да са наясно, че в условията на европейското членство, страната ни вече не може да си позволи да провежда псевдореформи, особено пък в сферата на транспорта и, в частност, на железниците. Защото подобен опит би влязъл в драстично противоречие с ясно формулираната политика на ЕС, както и с дългосрочната му стратегия в тази сфера. Тоест, въобще не може да става и дума за „поредна” (псевдо)реформа – в качествено новите условия тя би могла да е само истинска.

 

Истинската реформа обаче изисква и друг, различен от предишния, подход. Изисква също добро познаване на европейския и световния транспортен пазар и на подходящите „ниши”, които могат да бъдат усвоени от българските железници и техните нови и далеч по-самостоятелни поделения, както и искрен стремеж поставените цели на реформата този път да бъдат изпълнени.

 

Железниците ни разполагат с необходимия интелектуален потенциал, включително с достатъчно опитни мениджъри във финансовата и другите сфери, за да се справят успешно с тази задача. В същото време, българските железничари би трябвало да съзнават и че Брюксел няма да допусне пореден провал на „поредната” реформа. Въпросът в случая е дали сами сме в състояние да я осъществим успешно или ще се наложи това да направят чуждестранни мениджъри. Които може да не са от Германия или Италия, а от съседна Гърция или Румъния например...

 

Инж. Тодор КОНДАКОВ

Главен редактор