Инвестиции в транспорта на Централна и Източна Европа

Александър ТОДОРОВ

 

Според Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), усъвършенстването на железопътните връзки е ключов момент в интеграцията на новите страни членки на ЕС в общата транспорта система на съюза. Банката концентрира основното си внимание върху реконструкцията и възстановяването на инфраструктурата, макар че финансирането на обновяването на подвижния състав напоследък придобива все по-голямо значение.

 

Като цяло, транспортът (включително железопътният) е ключова сфера на интересите на ЕИБ. Темповете на икономическо развитие и задълбочаването на интерграцията на страните членки на ЕС са тясно свързани със строителството и модернизацията на транспортните мрежи. И тъй като железниците имат далеч по-позитивно влияние върху околната среда, в сравнение с автомобилния транспорт, банката смята, че развитието им заслужава специално внимание.

 

Конкретните нужди за развитие на транспортната инфраструктура в новите членки на ЕС бяха очертани съвместно с Европейската комисия, отчитайки промените на транспортните потоци и потребностите на съответните държави. Обновените директиви бяха приети от Европейския парламент и Европейския съвет през април 2004 и включват 30 приоритетни проекта на ТЕN. Финансирането по линия на ЕИБ на проектите на ТЕN може да достигне до 75% от тяхната стойност, независимо че обикновено делът на банката в подобни финансирания не надвишава 50%. ЕИБ финансира също проекти за развитие на градския транспорт, както и такива в сферата на жп транспорта, стига те да попадат в категорията, допускаща подобна подкрепа.

 

За ангажираността на банката към железопътните проекти в Източна Европа говори следното. Около 40% от общо 32-та млрд. евро, отпуснати на осемте, приети през 2004, източноевропейски страни са предназначени за проекти в транспортния сектор. Развитието на железопътните връзки е от критично значение за интеграцията на новите страни членки в единния европейски пазар, а развитата жп мрежа съдейства за повишаване на сигурността и опростяване на превозите. В частност, реконструкциите на крайградските и градските железници съществено стимулира мобилността на работната ръка, повишавайки и жизненото равнище.

 

Адекватните транспортни връзки се разглеждат от инвеститорите като необходимо условие при планирането на инвестициите, те съдействат за изравняване на нивото на благосъстояние и влияят положително на по-слабо развитите региони. Гъстотата на жп мрежите в новите членки на ЕС е сравнително висока – средно 57 км/1000 кв. км, което е малко повече от средния показател за ЕС, като цяло. В същото време гъстотата на шосетата е доста по-малка: 3 км/1000 кв. км, в сравнение с 18 км, средно за ЕС. Това определя и факта, че поне засега изграждането на нови жп линии не се смята за приоритет, а инвестициите се концентрират за укрепването и реконструкцията на съществуващите жп линии, с цел повишаване на скоростта, отстраняване на “тесните места” и, като цяло, повишаване ефективността и производителността на мрежата. ЕИБ финансира също закупуването на подвижен състав – още повече, че в това отношение страните от Централна и Източна Европа действително се нуждаят от много сериозни инвестиции.

 

Банката определено има интерес от по-сериозното си финансово ангажиране в жп транспорта и, в частност, финансирането на приоритетните проекти в тази сфера. По оценка на ЕИБ, през следващите няколко години за реконструкцията, гарантираща успешната интеграция в единния европейски транспортен пазар както на автомобилните, така и на железопътните мрежи на новите членки на ЕС (включително най-новите – България и Румъния), ще са необходими до 90 млрд. долара от фондовете на ЕС и ЕИБ.

 

В този контекст банката формулира специфичен подход, подплатен с възможности за дългосрочно финансиране (за 20 и повече години), механизми за споделяне на рисковете с останалите инвеститори и мобилизирането на финанси от други банки, или заеми от ЕС.

 

ЕИБ се придържа към различни иновационни схеми за финансиране, като например по линия на публично-частното партньорство, и вече е натрупала достатъчно опит в редица страни (и в частност – във Великобритания, Испания, Португалия и Гърция).

 

Съвместно с Европейската комисия, банката разработи нов финансов инструмент, известен като Jaspers (Joint Assistance to Support Projects in the European Regions), насочен към идентифициране и подготовка на проекти за финансиране от фондовете на ЕС. Целта на тази инициатива е гарантиране на максимално ефективното използване финансовите възможности на ЕС, особено за големите инфраструктурни проекти, включително жп линиите, използвайки опита на ЕИБ, натрупан през последните 45 години на финансиране на проекти в по-слабо развитите региони.

 

В рамките на т.нар. “Европейска инициатива за ръст” (European Growth Initiative), банката планира да инвестира до 50 млрд. евро до 2010. Пет от приоритетните проекти касаят и новите членки на ЕС, предвиждайки развитието на следните транспортни коридори:

Франция - Италия - Словения - Унгария;

Париж - Страсбург - Щутгарт - Виена - Братислава;

Атина - София - Будапеща - Виена - Прага - Нюрнберг - Дрезден;

Гданск - Варшава - Бърно - Братислава - Виена;

Варшава - Каунас - Рига - Талин - Хелзинки (коридорът Rail Baltica).

 

За да бъдат финансирани от ЕИБ, всички проекти, включително в сферата на жп транспорта, трябва да са икономически и технически целесъобразни, както и да съответстват на изискванията на ЕС за защита на околната среда и условията за получаване на заеми.

 

По отношение на железниците, процедурите за оценка на съответния проект включват проверката за съответствие с директивите на ЕС, касаещи т.нар. “железопътни пакети”. От критично значение в случая са аспектите, свързани с разделяне функциите на управление на инфраструктурата и експлоатацията, както и поетапният преход към единна европейска система за управление на движението (ETCS/ERTMS).

 

Новите членки на ЕС разполагат с достатъчно развити жп мрежи, нуждаещи се обаче от реконструкция, за да отговарят за изискванията на икономическото и социалното развитие. Хармонизираното развитие на периферните (в рамките на ЕС) страни изисква и наличието на адекватни жп връзки с тях.

 

Подвижният състав се превръща във все по-важен обект на финансиране от страна на ЕИБ, най-вече поради две причини: стабилният ръст на броя на новите жп оператори както за пътнически, така и за товарни превози, а също все по-високата възраст на използвания от тях подвижен състав, което особено се отнася за най-новите членки на ЕС – Румъния и България. Позициите на железниците в товарните превози следва да укрепват, тъй като увеличаването на територията на ЕС предполага и ръст на потенциала за превози на далечни разстояния, както и на системните предимства на железниците.

 

Крайградските превози, извършвани на достатъчно високо ниво, особено в големите агломерации, представляват фундаментален фактор за реализирането на добре балансирана и поддържана транспортна стратегия. Макар че инициативите и решенията за реализацията на различните мероприятия в сферата на инфраструктурата и експлоатацията, целящи развитието на крайградските превози, са в сферата на влияние на самите страни членки на ЕС, те също попадат в групата на транспортните проекти, нуждаещи се от външни инвестиции, и могат да бъдат финансирани от ЕИБ. Последният аспект е особено актуален за новите членки на съюза, тъй като ще им позволи да избегнат последиците от провежданата през следвоенния период в Западна Европа транспортна политика, ориентирана най-вече към изграждането на автомагистрали.

 

Проектите в Източна Европа

 

ЕИБ участва във финансирането на няколко големи проекта за развитие на железниците в страните от Източна Европа. Така, през 2005, банката отпусна 27 млн. евро за проекта за развитие на коридора Будапеща - Льокьошхаза (Унгария), включващ реконструкцията на 131-километров участък от Паневропейски транспортен коридор №4, свързващ Берлин с Констанца и Солун, през Прага, Будапеща, Букурещ и София. Проектът ще отстрани някои “тесни места” и ще позволи повишаване на скоростта. Новата система за сигнализация, отговаряща на стандартите на ETCS, пък ще гарантира сигурността на пътническите влакове и ще изравни равнището на унгарските железници с това на ЕС, като цяло.

 

През ноември 2003 ЕИБ отпусна заем от 34 млн. евро за реконструкция на системите за сигнализация и безопасност по линията Дивача - Копер в Словения, която е част от Паневропейски коридор №5. Този проект увеличава пропусквателната способност на въпросния участък, предвид очаквания ръст на трафика по него.

 

През септември 2003 банката отпусна 170 млн. евро за модернизирането на жп инфраструктурата в Унгария. Проектът включваше модернизирането на три гари и жп участъци с обща дължина 100 км, които са част от Паневропейски коридори №4 и №5 и са особено важни за развитието на местните и регионалните връзки. ЕИБ финансира и други големи проекти, включително реконструкцията на магистралната линия Е20 (Берлин - Варшава - Минск - Москва) на територията на Полша – 440 млн. евро, а също модернизирането на инфраструктурата и закупуването на нов подвижен състав в Словакия (200 млн. евро) и реконструкцията на 216-километровия чешки участък на линията Варшава - Острава - Виена (200 млн. евро).

 

Повечето железопътни проекти, финансирани с участието на ЕИБ в Централна и Източна Европа, бяха подкрепени финансово и от европейския кохезионен и структурни фондове, а що се отнася до най-новите членки (България и Румъния) – от програмите ФАР и ИСПА.