Във връзка с процесите на икономическа интеграция и глобализация, развитието на международната търговия и туризма, нараства необходимостта от надеждни и ефективни международни транспортни връзки, включително между Европа и Азия.

Важен резултат от споменатата по-горе Трета конференция беше и препоръчаната от нея стратегия за развитие на евроазиатската транспортна система, разработена от ИСКАТО на ООН (табл.1).

Естествена основа за създаването на единната евроазиатска транспортно система са евроазиатските транспортни коридори и маршрути.

Международният транспортен маршрут (т.е. конкретния път, по който върви трафикът) е сред най-важните елементи на международната транспортна система.

Значението на очертаването и оценката на тези маршрути се определя от следните фактори:

• По принцип, в рамките на всеки международен транспортен коридор може да има по няколко транспортни маршрута – железопътен, автомобилен, воден, или интермодален, като всеки от тях – в един или няколко варианта. Използваният от ОСЖД и някои други международни железопътни организации термин „железопътен коридор” обозначава именно такъв железопътен маршрут, предвид спецификата на жп линията – конкретния и план и профил;
• Именно конкретните параметри на маршрута определят и основните технически и търговски показатели на превозите, които, на свой ред, влияят върху „привлекателността” на въпросния маршрут в очите на товародателя и спедитора. Затова предложенията за привличането на товари следва да бъдат конкретни и могат да бъдат формулирани само като се вземат предвид особеностите на всеки маршрут;
• Един от елементите на глобализацията е процесът на формиране на алтернативни, конкуриращи се международни транспортни маршрути, което в крайна сметка води да намаляване стойността на превозите и повишаване нивото на обслужване. В основата на определянето на оптималния маршрут (измежду конкуриращите се алтернативни възможности) стои определен критерий – пакет от технически, търговски и есплоатационна показатели:

І. Технически показатели. Например, наличието по маршрута на участъци, ограничаващи превоза на контейнери в зависимост от техните габарити, осево натоварване, липса на средства за претоварване в терминалите и т.н.

ІІ. Търговски показатели. Това са: времето за доставка, цената на превоза, нивото на предлаганите услуги (надеждност на графика на движението, гаранция за доставка на товарите в срок, съхранението на товарите, вазможност да се получи информация на местонахождението на товарите във всяка точка от пътя и по всяко време и т.н.).

От все по-голямо значение в случая е времето за доставка, във връзка с масовото възприемане на принципа „доставка точно навреме”.

ІІІ. Екплоатационни механизми. Това е механизмът на организация на експлоатацията по целия международен маршрут, гарантиращ стабилността на очертаните по-горе показатели (и, най-вече, времето за доставка) в течение на продължителен период.

Съществуващите и разработваните транспортни мрежи на Европа и Азия формират основата за определяне на международните евроазиатска маршрути.

Транспортните мрежи на Европа и Азия са основните компоненти на единната евроазиатска транспортна система. В тази връзка, определен интерес представляват споразуменията, подписани поотделно от ЕИК на ООН и ИСКАТО на ООН в областта на транспортната инфраструктура, които са представени в табл.2, отчитайки и, че се работи усилено за това тези споразумения да обхванат и държавите от Кавказ и Централна Азия.

С подписването на „Междуправителственото споразумение за мрежата на Азиатските автомобилни пътища” от 26 държави, по време на 60-та Сесия на ИСКАТО на ООН, проведена в Шанхай през април 2003 г., както и планираното за 2006 подписване на аналогично споразумение за мрежата на Трансазиатските жп линии, очертаването и окончателното оформяне на статута на мрежите на международните пътища, както в Азия, така и в Европа, ще бъдат (по принцип) завършени, откривайки нови възможности за определянето и експлоатацията на евроазиатските транспортни маршрути – железопътни, автомобилни и интермодални.

Що се отнася да ОСЖД, дейността на тази организация заслужава специално внимание.

Споразумението на ОСЖД за организационните и експлоатационни аспекти на комбинираните превози между Европа и Азия. Тринайсетте железопътни коридора/маршрута с многобройни разклонения, определени от това споразумение, са изключително важен компонент на единната евроазиатска транспортна система.

Обстоятелството, че в Азия тези маршрути на ОСЖД са част от Трансазиатските железопътни линии, се превърна в основа за ефективно сътрудничество между ИСКАТО на ООН и ОСЖД в развитието на железопътния транспорт.

Сътрудничеството между ИСКАТО на ООН и ОСЖД. Сътрудничеството между ИСКАТО на ООН и ОСЖД се осъществява в съответствие с „Меморандума за договореност”, подписан от двете организации през 1999 г. Днес основното внимание се отделя на следните проекти:

В тази връзка интерес представляват и данните на Главно управление (ГУ) „Трансконтейнер” към руското транспортно министерство от септември 2003 г. (табл.5).

Споменатият по-горе съвместен проект беше иницииран за да се демонстрират на практика предимствата на маршрутите от Северния коридор на ТАЖЛ и очертаване на физическите и нефизически бариери по тези маршрути. Опитът от експерименталните пътувания на маршрутни контейнерни влакове, осъществени от железниците на Русия и Беларус, през април 1998 г., между Находка и Брест, а също от железниците на Китай, Казахстан, Русия, Беларус, Полша и Германия, през декември 2001 г., между Урумчи (Китай) и Берлин, потвърдиха практическото значение на проекта.

Основните етапи от осъществянето на проекта за показани в табл.6.

Анализът на маршрутите в подобни случаи се осъществява като се използва методиката на ИСКАТО. Тя се свежда до очертаването на две диаграми (едната отразява времепътуването на контейнерния влак като функция на разстоянието, а другата – стойността на превоза като функция на разстоянието) за всеки международен маршрут и последващ анализ на тези диаграми с цел да се определят основните участъци, където е налице значителна загуба на време и нарастване на стойността на превоза.

Тези изключително прости диаграми са ефективно средство за определяне, анализ и обсъждане на основните бариери по целия международен маршрут. А сравнението между съответните диаграми, начертани след определени промеждутъци от време, може нагледно да демонстрира прогреса в ликвидирането на „тесните места” по конкретния маршрут.

Този съвместен проект беше иницииран през 2003 г., в рамките на по-нататъшното развитие на сътрудничеството между ИСКАТО на ООН и ОСЖД и отчитайки Програмата за действия от Алмати за „удовлетворяване специфичните потребности на развиващите се страни, лишени от излаз на море, в новите глобални рамки за сътрудничество в сферата на транзитните превози между развиващите се държави без излаз на море и транзитните развиващи се държави”. Тази програма беше приета от Международната конференция на министрите на развиващите се страни, лишени от излаз на море, развиващите се транзитни държави, страните-донори и представителите на международните институции, занимаващи се с проблемите на финансирането и развитието, по въпросите на сътрудничеството в областта на транзитните превози, състояла се в Алмати през август 2003 г.

Огромният опит на ОСЖД в решаването на конкретните проблеми на железопътния транспорт и в развитието на транспортните връзки между Европа и Азия, междуправителственият характер на тази организация, очертаването на евроазиатскити маршрути на ОСЖД и ефективното и сътрудничество с другите заинтересовани международни организации – всичко това говори за значителния потенциал на организацията за повишаване ефективността на евроазиатските желозопътни и комбинирани маршрути.

Очерталата се тенденция за анализ на всеки евроазиатски маршрут на ОСЖД с цел повишаване на експлоатационната му ефективност и привличането на допълнителни товаропотоци е сред най-перспективните насоки в дейността на тази организация.

Освен това, вече е натрупан значителен опит в организацията на редовни маршрутни контейнерни влакове по мрежата на железниците-членки на ОСЖД, чиито прецизен анализ е особено важен за развитието на контейнерните превози между държавите от Европа и Азия.

Значението на сътрудничеството на всички нива за развитието на евроазиатския транспорт и създаването на единна Евроазиатска транспортна система се признава практически от всички. Струва ми се полезно обаче, да очертаем основните форми и посоки на това сътрудничество:

- Сътрудничеството на регионално равнище, особено в рамките на ОИК на ООН и ИСКАТО на ООН (както и сътрудничеството между организациите на ООН), заети с разработването на техническата политика, стандартите и нормите на международните транспортни мрежи и маршрути, приемането на мерки за упростяване на пресичането на границите и внедряването на съвременните информационни технологии, опазване на околната среда и т.н.

Основа за подобно сътрудничество, в рамките на ИСКАТО на ООН, представляват „Меморандумите за взаимно разбирателство”, сключени с ОСЖД, Международната федерация на пътищата, субрегионалните комисии на ИСКАТО на ООН и др.;

Важно е и сътрудничеството между водещите международни организации в транспортната сфера.

- Сътрудничеството в сферата на анализа и развитието на всеки конкретен транспортен маршрут и специфичните му технически, експлоатационни и търговски показатели, представляващи интерес за товародателите и спедиторите на товари и, следователно, влияещи върху привличането на допълнителни товаропотоци.

Във всяка страна, към развитието на международния транспорт, по правило, отношение имат няколко министерства и ведомства (отговарящи за транспорта, митниците, пограничния и санитарния контрол и т.н.). Координацията на дейността им е сред най-важните фактори за развитие на международния транспорт.

Задълбочаването на това сътрудничество днес се осъществява с подкрепата на ЕИК на ООН и ИСКАТО на ООН чрез учредяването в отделните държави на национални междуведомствени комисии по търговия и транспорт.

Характерни особености на формирането и дейността на тези комисии са:

- В комисиите следва да бъдат представени всички заинтересовани ведомства. При това рангът на представителите на отделните министерства следва да е достатъчно висок за да гарантира осъществянето на препоръките на комисията в съответните организации. Важна особеност на комисията е участието в нея на представители на частния сектор (товародатели, спедитори и т.н.), от чиято активна и конструктивна ангажираност, в голяма степен, зависи и резултатът от работата на самата комисия;

- От особено значение е постът на председателя на комисията. За осигуряване на необходимата координация, препоръчително е той да бъде зает от вицепремиера на съответната страна;

- В кръга на задълженията на комисията влизат: разработването на националната политика в сферата на транзита и международния транспорт, подлежаща на утвърждаване от правителството, както и нейното осъществяване; определяне на основните направления на участието на страната в съответните международни организации и неговата оценка, включително на работата на делегациите на основните форуми и т.н.; разглеждане на проектите, свързани със съответните двустранни или многостранни споразумения; усъвършенстване на процедурата за пресичане на границите; разработката на съответните предложения за възможното им включване в националните планове и програми за развитие; сътрудничеството с аналогични междуведомствени комисии от други страни, особено от онези, през чиято територия преминават международните транспортни маршрути, представляващи интерес за съответната държава; периодична оценка на работата на комисията, съпроводена от доклад, в правителството или парламента.

Опитът сочи, че създаването на подобни национални междуведоствени комисии и осигуряването на тяхната ефективност нерядко изискват големи усилия и немалко време. Струва ми се, че за ефективното решаване на проблема е необходимо приемането на съответното правителствено постановление.

Сътрудничеството, във всичките му форми, включително участието в съответните международни конвенции и споразумения, а също двустранни или многостранни договори, е сред основните условия за развитието на международния транспорт и създаването на транспортни системи, способни сигурно и ефективно да обезпечат растящите потребности от транспортни услуги.

Както вече отбелязах по-горе, основа за намаляване стойността на транспортните услуги е наличието в международната транспортна система на няколко ефективни и алтернативни, конкуриращи се маршрути (железопътни, автомобилни, морски, въздушни, интермодални).

Следва да очакваме и появата на нови изисквания към международните транспортни системи. Така например, вече са известни препоръките за осигуряване на по-гъвкави условия на превозите в рамките на транспортните системи. Към новите изисквания, в частност, спада възможността за оперативна промяна на крайния пункт, за който е предназначен превозваният товар (контейнер), който вече е на път.

Така, създаваната единна Евроазиатска система (като интегрална част от глобалната транспортна система) трябва да отчита и новите изисквания.