Бизнесът поиска радикални реформи в
железниците
Петър ГЕОРГИЕВ
В сградата на Българската стопанска камара на 8 ноември се
проведе среща, посветена на проблемите в железопътния транспорт, в която
участваха министърът на транспорта Петър Мутафчиев и неговият заместник Георги Петърнейчев, председателят на БСК Божидар Данев, представители на браншовите организации на
металургичната, химическата и минната промишленост и жп
транспорта, водещи компании товародатели (“Кремиковци”, “Стомана индъстри”, “Тепро Метал”, “София
мед”, “Стилмет”, “Кумерио
Мед”, “КЦМ 2000”), както и изпълнителният директор на БДЖ ЕАД Олег Петков и
генералният директор на НК ЖИ Антон Гинев.
На срещата представителите на бизнеса посочиха, че ръстът
на българската икономика през последните години среща изключително сериозни
пречки поради недостига на подвижен жп състав (и демодернизацията на българските железници) и лошото
състояние на железопътната инфраструктура. Според тях, тази ситуация може да
блокира интереса и на външните инвеститори.
На свой ред, изпълнителният директор на БДЖ Олег Петков
изрази готовността си за активизиране на публично-частното партньорство по
отношение на вагонния парк, предлагайки още от януари 2007 да се пристъпи към
реализиране на схемата при два ремонтирани вагона, един да остава собственост
на фирмата, заплатила ремонта. Той предложи също, фирмите, желаещи да ползват
собствени вагони, да получават отстъпка в цената от БДЖ.
Транспортният министър Петър Мутафчиев подчерта, че
тежкото състояние на жп транспорта произтича от
провежданата през последните 15 години погрешна политика в тази сфера и затова
се е оказало невъзможно разрешаването на всички натрупани проблеми само за една
година. Той съобщи, че в проектобюджета за 2007 е предвидена допълнителна
субсидия от 20 млн. лв. за текущи разходи на НК ЖИ, както и че на БДЖ ще бъде
осигурен държавен гарантиран кредит от 70 млн. лв. за ремонт на товарни вагони.
Министър Мутафчиев заяви, че одобрява идеята за създаване на капиталови дружества от бюджетния излишък за 2007. Средствата
от тези дружества да се използват целево, както следва:
За инфраструктурата: 5 млн. лв. за купуване на машина за
подмяна на стрелки; 6,5 млн. лв. за купуване на нови релси; 5,5 млн. лв. за
купуване на нови траверси; 3,9 млн. лв. за зимна подготовка; 7,5 млн. лв. за
купуване на 50 автоматични прелезни устройства и 14,5
млн. лв. за ремонт на най-критичните участъци.
За подвижния жп състав: 145 млн.
лв. за купуване, рециклиране и ремонт на товарни
вагони и локомотиви, които да поемат заявените от българската индустрия
по-големи товаропотоци още от началото на 2007.
Участниците в срещата се обединиха около необходимостта да
се активизира подписаното между БДЖ и DB AG споразумение за сътрудничество,
като се потърсят и възможности за съдействие и от други европейски железници.
Те предложиха, до 1 януари 2007, съгласувано с транспортното министерство и
браншовите организации, да се разработи програма за възможните направления на
публично-частното партньорство с цел оптимизиране на товарните превози. Бяха
препоръчани и следните средносрочни мерки:
разработване на национална програма за ускоряване процесите на повишаване
качеството на жп услугите – превоз и достъп до жп инфраструктурата; внасяне на необходимите корекции в
Закона за жп транспорта и подзаконовите
документи към него, в съотвествие с европейското
законодателство; либерализация на жп пазара с цел
отварянето му към външни превозвачи; подобряване координацията между
участниците на жп пазара, чрез внедряване на
съвременни методи и средства на информационна комуникация; реализация на
съвместни проекти между бизнеса и държавата в жп
транспорта (концесиониране на част от жп инфраструктурата, създаване на смесени предприятия за
товарни и пътнически превози, за ремонт на подвижен състав и т.н.); въвеждане
на единна система за управление на безопасността и качеството на жп превозите, в съответствие с европейската практика;
въвеждане на нови технологии за управление движението на влаковете и
разработване на проекти за усвояване на средства от Кохезионния
фонд на ЕС.