Интегрирана система за управление на строителните отпадъци

Доц. д-р инж. Стефка ЦЕКОВА, ЮЗУ

Гл. ас. д-р инж. Милчо ЛЕПОЕВ, УАСГ

 

Шестата програма на Европейския съюз “Околната среда 2010: Нашето бъдеще, наш избор” определи четири приоритетни области, едната от които е “природни ресурси и отпадъци”. Съвместяването на тези две категории не е случайно, тъй като от голямо значение за опазването и рационалното използване на природните ресурси е възможността за замяната им с отпадъци, представляващи ценни вторични суровини. По този начин се постига кръговрат на веществата и се ограничава замърсяването на околната среда.

 

Екологосъобразното управление на природните ресурси и отпадъците заема изключително важно място в опазване на околната среда и е в основата на хармоничното устойчиво социално-икономическо развитие на обществото.

 

Управлението на отпадъците, в това число строителните, както в страните от Европейския съюз, така и в Република България, се базира на йерархията на приоритетите, заложени в законовите постановки.

 

На първо място се поставя превенцията срещу генерирането на строителните отпадъци, следвана от възможността за тяхното оползотворяване и рециклиране, като на последно място е крайното им обезвреждане. Тази йерархия се спазва (с необходимата прагматичност и гъвкавост) с известни различия в отделните страни. Независимо от това, винаги се търси най-доброто решение с оглед опазване на околната среда, като едновременно се вземат под внимание социалните аспекти и икономическите възможности.

 

Според окончателния доклад, иницииран от Европейския съюз и свързан с изследване на практиките по управлението на строителните отпадъци и отпадъци от разрушаване, генерираните годишни количества строителни отпадъци в Европа варира от 200 до 720 кг на глава от населението, като средната стойност за страните от Европейския съюз е около 480 кг/човек. От тях само около 28 % се рециклират или са подложени на повторна употреба, а депонираните са 72 %, което представлява около 139 милиона тона годишно (таблица 1).

 

Посочените данни в таблица 1 показват, че и в развитите страни членки на Европейския съюз рециклирането и оползотворяването на строителните отпадъци и отпадъците от разрушаване все още не са заели подобаващо място и трябва да се работи в тази насока, за да се намали процентът на отпадъците, които се депонират, и се ограничи добивът на природни суровини, използвани като строителни материали (таблица 2).

 

У нас годишното количество генерирани строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване (база 2001 година) е около 650 141 м3, като за град София то е около 104 940 тона, тоест около 12 %.

 

Общоизползваната до момента световна практика за депониране на по-голям процент от генерираните строителни отпадъци е валидна и за нашата страна.

 

За първи път рециклиране на строителен отпадък (железопътен баласт) в нашата страна се осъществява през 2000-та по транспортния коридор Зимница - Странджа - Церковски с проектна скорост Vmax = 160 km/h. Бяха рециклирани 50 599 m по програма Phare LSIF BG 9811-01. Бяха изтовени и два нормативни документа: фракция 0÷32 мм - “Камък трошен рециклиран за конструктивни пластове на земното платно на жп линии” – ТС -БДЖ 00-021-2001, и фракция 22.4÷63 мм - “Камък трошен (баласт) рециклиран за конструктивни пластове на земното платно на жп линии” - ТС-БДЖ 00-022-2001 година.

 

В България рециклирането на строителните отпадъци все още не се прилага масово, което пък води до сериозни екологични и икономически проблеми като:

 

- бързо запълване на специализираните депа и необходимост от търсене на нови подходящи терени за изграждане на нови депа според изискванията на българското законодателство с въвеждане на мониторингова система;

 

- възникване на криминални сметища от строителни и битови отпадъци (само за територията на град София те са повече от 400).

 

Строителните отпадъци и отпадъците от разрушаване на сгради много често са с добри механични показатели и рециклираният материал е с качество напълно конкурентно за характеристиките на природните суровини. Препоръчителните действия, възприети на международно ниво, за преработване на строителните отпадъци следва да се насочат към:

 

- Изготвяне на конкретна нормативна уредба за управлението на строителните отпадъци, базираща се на йерархичните принципи, отговорността на причинителя на тези отпадъци и подобряване на административните функции;

 

- Взаимовръзка между издаването на разрешителни за строеж и изисквания за сепарация на отпадъците в мястото на тяхното образуване с оглед улесняване на по-нататъшното им управление;

 

- Стимулиране на процесите на контролирано разрушаване, позволяващо получаване на рециклирани материали с качество, съответстващо на новото им приложение;

 

- Разработване на финансови правни лостове за стимулиране упоребата на рециклирани строителни материали пред природните ресурси;

 

- Използване на рециклирани строителни отпадъци с подходящ фракционен състав за техническа рекултивация на нарушени терени;

 

- Екологичните аспекти при рециклирането на строителните отпадъци, жизненият стандарт и ненарушаване на екологичното равновесие между човека и природата.

 

От всичко казано дотук, могат да се направят следните изводи:

 

- Чрез рециклирането на строителните отпадъци ще се запази максимално екологичното равновесие в природата.

 

- Рециклирането на отпадъците е добра инвестиция, чрез която, от една страна, ще се подобри многократно здравето на хората, а от друга – максимално ще се съхрани съществуващият ландшафт.