Последно повикване на пътниците за
Европа
Цветелина СТЕФАНОВА
1
януари 2007. “Моля пътниците за влака София -
Брюксел да се явят на Коловоза на надеждата! Последно повикване за пътуващите
към своята европейска мечта!” Приятен женски глас огласи чакалнята на
Централната столична железопътна гара, подканяйки ни да поемем към своя влак.
Огледах се наоколо с надеждата, че някой ще ми помогне за тежкия куфар, но
уви.. Всички пътници крачеха бързо към прословутия коловоз. Сякаш се бояха да
не е мираж. Нямах време за повече
колебания и също поех натам с уверена стъпка. Докато се блъсках по стълбите с
други видимо нетърпеливи пътници, се замислих дали багажното отделение на този
влак ще побере огромните куфари, които с последни сили носехме към него? Учудих
се, че потеглихме навреме, въпреки първоначалния хаос. Дори
извънредният ни багаж потегли към Новия свят.
Еуфорията от предстоящото пътуване беше помрачена още на
първия гранично-пропускателен пункт. Пред нас се изправиха намръщените лица на проверяващите служители.
В този момент в съзнанието ми сякаш изплува Китайската стена, вместо образа на
единна Европа без граници... Плахата надежда, че отношението на жителите на
Стария континент към българите ще се промени в положителна насока мигом се
изпари. Ние бяхме въодушевени от присъединяването си към голямото европейско
семейство, но в техните очи все още се
прокрадваше подозрение. Молех се първото ми впечатление да се окаже погрешно. А изненадите предстояха...
Граничните служители внимателно провериха багажа ни и когато съдържанието му се
разкри пред очите ми, разбрах истинската
причина за студеното им отношение.
Негодни за експлоатация железопътни релси,
овехтял вагонен парк, остарели идеи и непрактични решения за реформи в
областта на железопътния транспорт стърчаха от огромните ни куфари... А колко
много празни обещания се търкаляха в багажа ни! На фона на тази гротескна
гледка обвиненията, които само преди минути сипех наум срещу европейците, ми се
видяха неоснователни. Те явно са били подготвени за подобно нашествие.
Приличахме на мравуняк, който с нетърпение чака да налази кацата с мед. Дори ми
стана малко смешно с каква гордост се тупахме в гърдите, че вече сме европейци.
Да, безспорно, датата е историческа –поканени сме да
седнем на една маса с членовете на Европейския съюз. Но не бива да забравяме, че първо трябва да
научим етикета за държание на подобни места. Необходимо е да преодолеем голяма
част от ориенталските си навици и чак след това да парадираме с успеха си. Едва
ли е сериозно да мислим, че само за един ден отношението на европейците към нас
коренно ще се промени.
Железопътният транспорт не е изключение от общото
състояние на държавата ни – имаме нужда от протегнатата ръка на новите си
европейски партньори. Именно затова трябва да докажем, че финансирането на
осемте мащабни проекта на стойност над 900 млн. евро в сектора е от жизнена необходимост за нас.
Имаме нужда от свежа кръв в анемичната ни железопътна кръвоносна система.
Рецептата е написана, остава само да изпълним предписанията на д-р Европа.
Редовният прием на публично-частни партньорства и
няколко глътки от Кохезионния фонд на Европейския
съюз ще ни помогнат да излезем от интезивното
отделение. То беше наш дом през последните години, а сега за първи път ни се отдава възможност да
оздравеем напълно. Разбира се, трябва да се настроим, че подобрението в
състоянието ни няма да настъпи веднага. За съжаление, укрепването на имунната
система на железницата ще отнеме години.
Все пак, ако новите партньори надникнат в медицинския ни картон, ще видят част от
оздравителните мерки, които знайни и незнайни лекари предприеха, за да вдигнат
на крака своя пациент – българските железници. Преди няколко години
инфраструктурата беше отделена от превозвача по примера на големите европейски
железници, хармонизираха се основни нормативни документи, част от подвижния
състав беше обновен с нови дизелови мотриси “Desiro”,
над 3500 товарни вагона бяха модернизирани. Списъкът с малки победи може да
бъде продължен... Като всичко това беше придружено и от едно голямо хапче,
наречено “Държавна субсидия”. Железницата го приемаше редовно и послушно. Остава да се преборим с
голямата болежка на сектора – обновяване и модернизиране на железопътната
инфраструктура. Предварителните сметки показват, че за излекуването ще са
необходими над 4 млрд. лв. Остава да се надяваме, че в европейската болница
знаят как да се справят с болката на новия си пациент.
В нощта на 31 декември 2006 срещу 1 януари 2007 няма да се превърнем от Пепеляшка в
красива принцеса. Защото магията е вътре в самите нас, а не в тази зимна нощ.
Само ние можем да пренапишем приказката и със
собствени сили да я доведем до щастлив край.