Наско Цанев: Въпреки намалените субсидии, дружеството върви нагоре

Изпълнителният директор на БДЖ ЕАД Наско Цанев е роден през 1966 в с. Дружево, Софийско. Завършва счетоводство и контрол в УНСС, после специализира банково дело и фирмено управление.Работи като експерт в БНБ, после е член на Съвета на директорите и Управителния съвет на Кристалбанк, както и изпълнителен директор на банката. Между 1994 и 1996 г. е консултант и съдружник в Хърсев & Ко. Следващите две години е финансов директор на Гъмза 1922 АД, а през 1998-2000 г. заема същия пост в Булагро ООД - Търговище.От април 2002 г. е директор “Финанси” на БДЖ ЕАД. От 18.12.2003 г. е изпълнителен директор на дружеството. Женен, с едно дете.С Наско Цанев разговаря главният редактор на “Железопътен транспорт” Тодор Кондаков.

Г-н Цанев, под Ваше ръководство БДЖ ЕАД за поредна година подобрява финансовите си резултати. Как, според Вас, това ще се отрази върху дейността на дружеството и върху неговите служители през настоящата 2005 г.?

БДЖ ЕАД приключи по оперативни данни 2004 г. с подобряване на основните обемни и икономически показатели спрямо 2003 г. : превозени са 20,387 млн. тона товари, т.е. с 317 хил. тона повече; превозени са 38,283 млн. пътника, с 3,077 млн. пътника повече; подобрена е оперативната печалба с 19,1 млн. лева. Всичко това се случи при намаляване на държавните субсидии и компенсации. Тези резултати бяха постигнати вследствие на изпълнения пакет от мерки за стабилизиране на дружеството и със старанието и вложения труд от всички служители на БДЖ ЕАД. През 2004 г. възнагражденията на персонала се изплащаха своевременно. Малко са хората в страната ни със средно месечно възнаграждение над 420 лева, както и внесени без закъснение социални осигуровки. През 2005 г. се очаква промяна в “Наредбата за регулиране на средствата за работна заплата в търговските дружества с над 50% държавно или общинско участие”. Ще има възможност, макар и с малък ръст, да се увеличават работните заплати. Необходимо е обаче да намерим точната формула за личния принос на всеки един железничар.

Вече повече от година ръководите БДЖ ЕАД в качеството на изпълнителен директор. Какви цели си поставихте, когато заехте този пост, кои от тях успяхте да реализирате и кои не?

В края на 2003 г. бе приет пакет от мерки за стабилизиране на дружеството. В изпълнение на тези мерки се направи много. През юни 2004 г. сключихме с държавата договор за ЗОУ за срок от 5 години. В съответствие с нормативните документи и европейското законодателство взаимоотношенията ни с държавата бяха поставени на равноправна основа.Пуснахме емисия на корпоративни облигации на стойност 60 млн. лева. Средствата са за ремонт и модернизация на 3620 броя товарни вагони. До момента са ремонтирани 1103 вагона. Възнамеряваме през тази година да подновим още 2000 вагона.Приехме и нова преструктурирана тарифа за пътнически превози. Положителният ефект от въвеждането й, както и от оптимизирания график за движение на влаковете, е 10,8 млн. лв. Увеличението на тарифата за товарните превози беше средно с 6%, което позволи ръст на годишните приходи с 16,9 млн. лева. Проведохме търг за избор на доставчик на нов подвижен състав. В началото на 2005 г. сключихме договор със Сименс за доставка на 25 дизелови мотриси, които ще обслужват населението в райони, където липсва алтернативен транспорт за придвижване, освен с влакове. Надявам се да подпишем договор за доставка и на 25 електрически мотриси, които ще се движат по дългите линии. Те са по-икономични от големите електровози и са с големи предимства от екологична гледна точка.

Определихте деня, в който бе подписан договорът за доставка на новите дизелови мотриси за БДЖ, като най-щастливия в живота Ви. Какво предвижда стратегията на дружеството по отношение на модернизацията на подвижния състав на железниците?

Да, досега. Що се отнася до стратегията на БДЖ ЕАД, в близките години тя включва: доставка на нов подвижен състав; капитален ремонт и модернизация на наличния локомотивен парк; основен ремонт и модернизация на товарния вагонен парк; доставка на спални и кушет-вагони и др.

Смятате ли, че конкуренцията между железниците и автомобилния транспорт у нас е напълно равнопоставена? Посочете основните направления, в които следва да се работи, за да може БДЖ да си извоюва по-голям дял от националния и международния транспортен пазар?

От началото на 2004 г. бе въведена винетната система за ползване на пътната инфраструктура. С това се поставя началото на известна равнопоставеност между автомобилните и железопътните превозвачи. Считам обаче, че са необходими по-високи изисквания по отношение издаването на лицензии и разрешителни за достъп до пазара на транспортни услуги. По определени направления в страната либерализацията на транспортната услуга не е в интерес на обществото като цяло. Предлагат се успоредно услуги от железопътния превозвач и от автомобилния, което натоварва допълнително бюджета.

Въпреки че формално у нас вече има и частен железопътен превозвач, БДЖ ЕАД все още не усеща реална конкуренция в това отношение. Какво според Вас следва да се промени в политиката на дружеството, за да не се изгубят позиции с появата на по-сериозни лицензирани железопътни превозвачи, включително и такива от чужбина, което вероятно ще стане до 2007 година?

Политиката на дружеството, както вече споменах, е в посока на подобряване визията на превозвача, което се осъществява в няколко направления: инвестиции в нов подвижен състав; подобряване качеството на подвижния състав; продължаващо преструктуриране на тарифите за превоз на товари; реформа в транспортното образование, съобразно с потребностите на транспортния бизнес; непрекъснато повишаване квалификацията на персонала; повишаване културата на обслужване на клиентите и т.н.

Как виждате мястото на БДЖ ЕАД на транспортния пазар на обединена Европа след приемането на страната ни в ЕС през 2007 г. и кои са основните цели и задачи, които трябва да бъдат постигнати до тази дата?

В периода на подготовката на страната за влизане в Европейския съюз, БДЖ ЕАД като основен превозвач на големи социални групи от населението, осигуряващ свободното придвижване на хора и стоки, ще разчита на подкрепата на държавата, изразяваща се в: хармонизация на нормативната уредба с европейската; подготовка на проекти за привличане на повече инвестиции от предприсъединителните фондове; целево инвестиране в подвижен състав; рехабилитация на железопътната инфраструктура; нормативно регулиране на транспортния пазар и създаване на равнопоставени условия за честна конкуренция.

Бихте ли очертал основните направления в продължаващото преструктуриране на БДЖ ЕАД до 2007 г. и как оценявате възможността за неговата цялостна или частична приватизация в обозримо бъдеще?

В последващите Мерки за преструктуриране на дружеството намеренията ни са за трансформиране на БДЖ ЕАД в дружество от холдингов тип, с което се цели: обособяване на БДЖ - Карго със собствен вагонен парк; обособяване на БДЖ - Пътници със собствен вагонен парк и ЕМВ; ясно и точно разпределение на отговорностите; обвързване на трудовите възнаграждения с постигнатите резултати; привличане на инвестиции; избягване на кръстосаното субсидиране между бизнес дейности; ясно и точно определяне на размера на държавното участие; приобщаване на областните и общинските структури в регионалните и крайградските превози.

Кои са основните проблеми във взаимодействието между БДЖ ЕАД и държавната НК ЖИ, и как, според Вас, те могат да бъдат решени? Как виждате в перспектива това взаимодействие след 2007 г.?

Според мен, особено болезнен е въпросът с високия размер на инфраструктурните такси - 47,8% от нетните приходи от продажби. Този относителен дял е най- висок в сравнение с другите европейски железопътни администрации.Необходимо е още веднъж да помислим кой вариант за структура и взаимоотношения да приемем? Кой европейски модел следва да наложим за нашите условия? С кои железници сме сходни по параметри (площ на страната, развитие на жп мрежата и т.н.).

Кои са основните Ви цели по отношение на финансовата стабилизация на дружеството и как смятате да ги постигнете?

Основните цели за финансова стабилизация на дружеството, както вече споменах в разговора ни, са свързани с предприетите през изминалата година мерки. При добри за нас условия бяха сключени заеми за модернизация, ремонт и доставка на тягов и подвижен жп състав. Целта е предлагане на по-качествени услуги, които ще способстват за: акумулиране на приходи; намаляване на експлоатационните разходи за ремонт и поддръжка на остарелия парк; привличане на повече клиенти за превоз по жп транспорт както във вътрешността на страната, така и в международно съобщение.

Накрая, какво бихте пожелали на читателите на нашето списание, повечето от които са пряко или косвено свързани с Българските железници?

На всички ваши читатели най-искрено желая здраве и успех във всяко едно начинание, което ще ни приближи до осъществяване на целите за подновяване и стабилизиране, промяна на облика на съвременния железопътен транспорт в България и да се гордеят след време с делата си, че са били съпричастни на този подем на железниците. Да се превърнем в железница еталон - такава, каквато сме били дълги години.

::: Начало :::