Внимание! Високо напрежение по
релсите!
Цветелина СТЕФАНОВА
Като истински представител на “нежния пол”, месец март
показа непредвидимия си характер и донесе смут в железницата. Дълго таеният
гняв на железничарите се надигна лавинообразно в началото на пролетта. Заедно с
дърветата, “разцъфнаха” и заплахи за стачни действия.
Привидното спокойствие в системата беше нарушено от
промените в данъчното облагане върху социалните разходи на железничарите. Само
за няколко дни отдавна обсъжданите проблеми в сектора прераснаха в реална
опасност от ефективни стачни действия. Като истински революционери,
синдикалните лидери поведоха хилядите железничари към лелеяното повишение на
заплатите. По време на разгорещените дискусии между работниците и ръководния
състав прелитаха опасни искри на социално недоволство и открити заплахи за
национални протести
Въодушевлението от членството ни в Евросъюза
беше помрачено от повишаване на цените на основни групи хранителни продукти,
услуги, недвижими имоти, транспорт. Страхът от неизвестното евробъдеще
стегна душата на българина. Зарята на 1 януари 2007 вече е позабравена,
притискат ни новите етикети в магазините. Противниците на присъединяването използаваха това и отново лансираха старата теза, че
мечтаното членство е голяма лъжица за нашата уста...
Докато се вайкаха от новите цени и старите си заплати,
железничари, миньори и работници в градския транспорт получиха поредния удар
под кръста. Паричните им възнаграждения бяха намалени, вследствие на нов начин
на данъчно облагане. Вероятно за някои разликата в получените средства е
незначителна, но всеки служител на железопътните компании отлично знае цената
на въпросните 30-40 лв. А тя е – всекидневен, уморителен, тежък ТРУД! Отново
лъсна тъжната истина – отговорността за стотици човешки живота се заплаща с
жълти стотинки. Вместо отдавна обещаното увеличение на финансовите
възнаграждения с 10 % , служителите, на практика, получиха... намаление.
Този парадокс сякаш отприщи бента, който досега удържаше
недоволните железничари. Ресорните министри на транспорта и социалните грижи
разбраха сериозността на проблема и за броени дни постановиха да бъде въведено
диференцирано увеличание на доходите в сектора. Звучи
честно – всеки ще получава според квалификацията, стажа и степента на
отговорност, която поема. Страстите се поуспокоиха, когато дойде и благата
вест, че данъчното облагане ще възвърне предишните си параметри. После пък се
оказа, че това не е съвсем сигурно. Дано, в крайна сметка, новите фишове за
заплатите наистина зарадват железничарите.
Делничните финансови проблеми сякаш изместиха на заден
план изключително важния въпрос за изпълнението на евроизискванията
в железопътния сектор. Не бива да забравяме, че макар и пълноправен член на
Европейския съюз, България все още е длъжник на алианса в много отношения.
Въпреки че изпълнихме някои от поставените изисквания, все още ни чака дълъг
път . Не можем да си позволим да спираме за почивка! Железопътните “пакети”,
които трябва да реализираме в близките години, висят над главите ни като
дамоклев меч. Всяка грешка в този момент би била фатална за железницата. Само
от нашата инициативност, борбеност и упоритост зависи
дали ще успеем да използваме докрай потенциала си.
Безспорно никой не може, само за няколко месеца, да
неутрализира негативите, които са трупани в системата през годините на прехода,
а и още преди това. Факт е обаче, че трябва да загърбим балканския си
манталитет и да започнем да мислим в перспектива. Нужна ни е дългосрочна
стратегия за изваждане на железницата от безизходицата. Сякаш уморени от
ежедневните малки битки за оцеляване, не можем да помислим за бъдещето. А то
вече чука на вратата ни! Железницата е заровила глава като щраус в безчетните
си грижи – ниски заплати, нападения на организирани криминални групи, морално
остарели подвижен състав и инфраструктура. Железопътните специалисти трябва да
си поемат дъх и да насочат усилията си към изграждане на нова визия за железницата през предстоящите 15-20 години.
Наистина би било тревожно, ако евронаблюдателите ни
поставят лоша оценка в своя мониторинг на сектора.
Може би прословутите евроизисквания
ще прозвучат на някого като думите на френската кралица Мария-Антоанета “Като
няма хляб – яжте пасти”... Съзнавам, че е нелепо да искаме от хора, които броят
всеки свой лев, да мислят като благополучните европейци. Изходът? Задоволяване
на елементарните човешки нужди на служителите в максимално кратък срок. След
което дружно да се помисли в дългосрочен аспект за подобряване състоянието на
железопътните компании. Защото е крайно време да престанем да гледаме назад.
Нека заедно отправим взор към един по-далечен еврохоризонт.