Анализ на транзитния престой във влакообразуваща гара
Инж. Стефан ЯНКОВ
ПТП - София
Изменението на транзитния престой в гарите пряко влияе
върху оборота на вагона, а това, от своя страна, променя работния парк, с който
работи железопътната мрежа, а и всяко отделно поделение за товарни превози
(ПТП).
Както е известно, транзитният престой се изчислява на
базата на отчетна форма ДП-9 по формулата:
(часа) (1),
където:
∑ВЧ – сумарни вагоночасове
от престоя на транзитните вагони за отчетното денонощие;
∑П – общ брой пристигнали вагони за
отчетното денонощие;
∑З – общ брой заминали вагони за
отчетното денонощие.
Намаляването на транзитния престой се обуславя от по-големия темп на изпращане
на влаковете (среден брой заминали вагони за час), спрямо темпа на пристигане
на влаковете (среден брой пристигнали вагони за час). Това води до намаляване на вагонния парк, с
който работят гаровите маневри, т.е работи се с
по-голямо маневрено поле и се облекчава работата на маневрата.
Електронните таблици, от типа на Lotus или Excel,
предлагат конструкция, наречена “What-if Table” (което би могло да се преведе и
като “какво ще стане”), т. е. съставя се таблица, от която е видно по какъв начин
влияе определена входна величина (параметър) върху изменението на друга, с
която се намират в определена зависимост. При това се предлагат две възможности
– с една или с две клетки, т.е. съставят се таблични стойности за изменението
на променлива, зависима от един или два параметъра. В теорията на оптимизацията
е прието този начин на образуване на резултантна величина, в зависимост от
други, да се нарича “метод на динамичната решетка”. Конструкцията “What-if
Table” е много удобна за анализ на транзитния престой в гарите. Още повече, че
предоставя възможност и за графично представяне на получените резултати.
За една от нашите разпределителни гари, данните от форма
ДП – 9 за 24 часа за конкретно дежурство са представени в таблица 1.
|
Таблица 1 |
|||
|
Час |
Пристигнали |
Заминали |
Вагоно-часове |
|
|
|
|
185 |
|
18:00-19:00 |
31 |
|
216 |
|
19:00-20:00 |
|
|
216 |
|
20:00-21:00 |
|
13 |
203 |
|
21:00-22:00 |
|
|
203 |
|
22:00-23:00 |
|
|
203 |
|
23:00-24:00 |
|
|
203 |
|
24:00-01:00 |
|
|
203 |
|
01:00-02:00 |
|
|
203 |
|
02:00-03:00 |
|
|
203 |
|
03:00-04:00 |
|
|
203 |
|
04:00-05:00 |
|
|
203 |
|
05:00-06:00 |
|
|
203 |
|
06:00-07:00 |
|
|
203 |
|
07:00-08:00 |
|
|
203 |
|
08:00-09:00 |
|
|
203 |
|
09:00-10:00 |
|
26 |
177 |
|
10:00-11:00 |
|
11 |
166 |
|
11:00-12:00 |
26 |
36 |
156 |
|
12:00-13:00 |
41 |
|
197 |
|
13:00-14:00 |
|
25 |
172 |
|
14:00-15:00 |
15 |
15 |
170 |
|
15:00-16:00 |
13 |
|
183 |
|
16:00-17:00 |
27 |
|
220 |
|
17:00-18:00 |
6 |
20 |
206 |
|
Сума: |
159 |
146 |
4718 |
|
Транзитен престой: 30,9
часа |
|||
Работейки с конструкцията “What-if Table” при една входна
клетка, електронните таблици изработват динамичната решетка на изменението на
транзитния престой в зависимост от един параметър, а именно – сумарния брой
заминали вагони за отчетното денонощие. Получените резултати са дадени в
таблица 2:
|
Таблица 2 |
|
|
Заминали вагони |
Транзитен
престой |
|
50 |
45,1 |
|
75 |
40,3 |
|
100 |
36,4 |
|
125 |
33,2 |
|
150 |
30,5 |
|
175 |
28,3 |
|
200 |
26,3 |
|
225 |
24,6 |
|
250 |
23,1 |
Както се вижда от данните в таблицата, с нарастването на
броя на заминалите вагони транзитният престой намалява.
При две входни клетки се изработва динамичната решетка за
изменението на транзитния престой в зависимост от два параметъра – сумарните вагоночасове и сумарния брой заминали вагони. Получените
резултати са дадени в таблица 3. От данните в таблицата се вижда, че
транзитният престой също намалява с нарастване броя на заминалите вагони и, от
друга страна, при реализиране на по-големи сумарни вагоночасове
престой транзитният престой е по-голям. На базата на данните от таблици 2 и 3 могат да се построят,
съответно, двумерна и тримерна графика за изменението на транзитния престой и
да се направят съответните изводи, които са полезни за целите на анализа на
експлоатационната дейност. На фиг. 1 е построена тримерна графика на
зависимостта на транзитния престой от броя на заминалите вагони и реализираните
сумарни вагоночасове въз основа на данните от таблица
3.
|
Таблица 3 |
|||
|
Брой заминали
вагони |
Вагоночасове престой |
||
|
0 |
4300 |
4600 |
4900 |
|
50 |
41,1 |
44,0 |
46,9 |
|
75 |
36,8 |
39,3 |
41,9 |
|
100 |
33,2 |
35,5 |
37,8 |
|
125 |
30,3 |
32,4 |
34,5 |
|
150 |
27,8 |
29,8 |
31,7 |
|
175 |
25,7 |
27,5 |
29,3 |
|
200 |
24,0 |
25,6 |
27,3 |
|
225 |
22,4 |
24,0 |
25,5 |
|
250 |
21,0 |
22,5 |
24,0 |
Цитираните по-горе тенденции ясно личат и от графиката.
Въз основа на казаното дотук, могат да се направят следните изводи:
- при разработване на графика за движение на влаковете за влакообразуващите гари, за които, въз основа на
статистиката, е установено, че работят при повтарящи се тежки условия на работа
(малко маневрено поле), е необходимо да се заложи темп на пристигане на
влаковете по-нисък, или равен, на темпа
на заминаване на влаковете;
- основна задача на регионалните отдели “Оперативно управление на превозите “ е,
съвместно с ръководителите на смени във влакообразуващите
гари, да упражняват контрол, в реален времеви мащаб, върху темповете на
пристигане и изпращане на влаковете и да вземат мерки за осигуряване на
нормално маневрено поле за извършване на маневрената работа.