“Италфер”, чийто президент съм, е компанията за инженерингови проекти на Италианските железници (FS). Бих искал да Ви уверя, че сме изключително заинтересовани от износа на италиански технологии навън, към нови пазари, които предполагат възможности за реализация на нашия инженеринг и логистика. Факт е, че в източноевропейските страни, включително и в България, вече са в ход сериозни реформи в сферата на железопътния транспорт. Естествено е това да провокира интереса на Европа като цяло и на европейските (и италианските) компании в частност. Присъствието на толкова много ръководители на фирми на този форум потвърждава, че България вече е привлякла вниманието на италианския бизнес и на италианската икономика.

Така е, но интересите ни не се ограничават само с този проект. “Италфер” например е заинтересувана и от развитието на проекта за линията Пловдив - Свиленград. По принцип ни интересуват всички подобни проекти и ще се радваме те да бъдат реализирани, защото бихме могли да ги подпомогнем предвид големия опит, който безспорно притежаваме.

По принцип големите железопътни инфраструктурни проекти се финансират именно от държавата. Така, през 2001 г. в Италия беше одобрен Генерален план за транспорт и логистика (PGTL). Така нареченият Целеви закон (Legge Obiettivo) в голяма степен допринесе за по-бързата финансова реализация на инженеринговите железопътни проекти. Този закон позволи въвеждането и успешното функциониране на много по-ефикасни и практични механизми за финансиране, както и засилване ролята на публично-частното партньорство. Тъй като, освен президент на “Италфер”, съм и изпълнителен директор на Metropolitana Milanese SPA, мога да Ви кажа, че в момента на базата на публично-частното партньорство се финансира линия 5 на Миланското метро, като първият етап на това финансиране е на стойност 500 милиона евро.

В тази област пред Италия действително стои един голям проблем и той е свързан с изоставането ни от страни като Франция или Испания, които винаги са инвестирали сериозно в този отрасъл. С други думи, Италия в един момент се оказа изоставаща в железопътния сектор. Сега се опитваме да преодолеем това изоставане, което, разбира се, никак не е лесно, но с помощта на Целевия закон, за който вече Ви споменах, се надяваме да успеем. Правим големи усилия за бързото догонване на страните конкурентки. Точно заради това, се стремим да развием италианските технологии, които да достигнат наистина авангардни, върхови позиции.

Мисля, че най-важното е да може да се рационализира употребата на превозните средства според задачите, които трябва да изпълняват, т.е. железниците да превозват все повече хора и стоки, като в същото време се ограничи интензивният трафик на товарните камиони, които постоянно създават задръствания, блокират движението и замърсяват околната среда. Накратко, смятам, че железниците имат слънчево бъдеще, защото те са не само транспортно, но и екологично решение при превозването на хора и стоки. Очевидно е неравновесието между железопътния и автомобилния транспорт. У нас в Италия почти всичко се транспортира по шосе и много по-малко по железен път. Тази тенденция задължително трябва да се обърне.

Смятам, че България трябва да се възползва максимално от отличното си географско положение с цел привличане на повече инвестиции. Защото, реално погледнато, вие вече сте външната граница на Европейския съюз.