Този подход се базира на сравняването на характеристиките на опасностите и рисковете от тях - вероятността за поява и последствията. Основна концепция е всяко произшествие да се разглежда като последователност от събития (сценарий за реализиране). Подходът винаги води до градация на рисковете за възникване и развитие на отделните сценарии на даден вид произшествие въз основа на тяхната оценка. В повечето случаи на относително категоризиране на рисковете съответните оценки имат не абсолютно, а относително значение, защото се основават преди всичко на статистически материал и на опита на съответните експерти, даващи тези оценки. Основно предимство на този подход е неговата висока адаптивност при решаване на практически проблеми (в това число и на безопасността), свързани със сложни технологични процеси, и поради тази причина доста често той (и получените резултати) поставя основите на по-сериозни и задълбочени изследвания.

- идентифициране на потенциалните опасности за железопътното движение;

- дефиниране на последователното развитие на събитията (като следствие на описаните по-горе опасности) до реализиране на произшествие (сценарий на произшествията);

- оценка на риска за всеки един сценарий;

- мерки за редуциране на риска относно даден вид произшествие, които включват следните основни етапи:

Идентифициране на опасностите (източника на риска). В основата на метода на относителното категоризиране е сформирането на екип от експерти (специалисти) с доказан авторитет, знания и опит (теоретичен и практически) в съответната област. Това изискване не прави изключение и при прилагането му за анализ на безопасността на железопътното движение. На този етап всеки един от експертите (работещ самостоятелно) дефинира потенциално възможните опасности за движението. Въз основа на статистическия материал относно аварийността може да се започне с предварително подготвени “ключови думи”. Например: “място на произшествието” (напр. стрелка); “вид на произшествието” (напр. дерайлиране); “операция” (напр. извършване на маневрена дейност) и т.н. Този етап следва да завърши с възможно най-пълното обхващане на потенциалните опасности за движението.

- възможно най-пълно обхващане на потенциално възможните произшествия;

- описване на сценария на всеки вид произшествие;

- подготовка на информацията, необходима за оценката на риска.

Оценка на интензивността (честотата) и последствията от произшествията. Въз основа на научния и експлоатационния опит на изследователския екип на този етап трябва да се определят характеристиките на всяка една опасност (риск) за движението. Като първа стъпка е необходимо да се дефинират категориите (границите, нивата) за интензивността и последствията относно риска за произшествие. Тези “нормативни” категории представляват база за относителното категоризиране на рисковете за даден вид произшествие. Анализът на статистическите данни за допуснати железопътни произшествия позволява да се предложи следната градация (категоризиране) на характеристиките на риска:

Определяне на мероприятия за подобряване на безопасността (намаляване на риска). Те следва да са насочени към редуциране на най-високите рискове за поява (и последствия). Произшествията с оценен риск от двете най-високи категории ІV и V трябва да са приоритет при набелязване на мерки. Изследователският екип трябва да предложи един първоначален план от възможни мероприятия. Най-общо те могат да се подразделят на следните категории мероприятия:

- за недопускане на субективни грешки или технически откази (или намаляване на влиянието им върху безопасността на движението) например: провеждане на образователни програми относно проблемите на безопасността, разработване на система за стимулиране на експлоатационния персонал при безаварийна работа или при реализиране на действия или идеи за подобряване на безопасността и т.н.;

- за намаляване на последиците след произшествие;

- организационни (усъвършенстване на технологията и организацията на операциите, условията на труд, контрола относно безопасността и т.н.).

Предложеният метод за анализ на безопасността се отличава с универсалност и простота на практическото си приложение. В същото време той изисква предварителна подготовка и необходима организация, а така също статистически материал относно допусканите произшествия. Методът на относителното категоризиране на опасностите не ползва сложен математичен апарат, както и предварително установени нормативни нива относно риска. Основен недостатък на подхода е субективният характер на оценката на риска. Независимо от този си недостатък в своите разновидности методът е широко използван аналитичен инструмент при оценяване нивото на безопасността в различни технологични системи (химическа промишленост, ядрена енергетика и т.н.). Той е напълно приложим за анализ и оценка на безопасността на железопътния транспортен комплекс като цяло или на отделните железопътни субекти - инфраструктура и превозвачи.

1. Zwaard, A., L.Goossens. Relative ranking as an instrument in risk evaluation. Safety Science Group, Delft University of Technology, The Netherlands, 1998.

2. Георгиев, Н. Изследване и подобряване на надеждността и безопасността на железопътното движение. Дисертация, 2003.

3. Георгиев, Н. Структурни и концептуални основи на система за осигуряване на безопасност в железопътния транспорт. Сп. “Железопътен транспорт, 10/2003.