Достъпен обществен транспорт за хората с увреждания

Д-р ик. Борислав ГОТУРАНОВ

Достъпният за всички хора пътнически транспорт предполага осигуряването на равни възможности за всеки индивид в едно общество свободно да се придвижва.

Правото на свобода на придвижване в Западна Европа е гарантирано със законодателството на страните, със спазването на задължителните стандарти и с общественото мнение, което не допуска никоя група от хора да бъде дискриминирана и изключена от обществения живот.

Ако разгледаме проблема за достъпността на обществения пътнически транспорт у нас, може да се твърди, че около 10% от населението в трудоспособна възраст имат затруднения от различен характер да пътуват свободно. Ако се отчетат и потребностите на възрастното население, броят на хората, които се нуждаят от услугите на достъпно транспортно обслужване, надхвърля два милиона. Според възможностите на хората от населените места да пътуват с обществен транспорт те могат да бъдат обединени в две групи:

- без възможност да ползват обществен или специализиран транспорт;

- с възможност да ползват:

- автобусен междуселищен транспорт;

- автобусен междуселищен и железопътен транспорт;

- железопътен, автобусен междуселищен и градски пътнически транспорт;

- железопътен, автобусен междуселищен, градски и специализиран автомобилен транспорт;

- въздушен, воден, железопътен, автобусен междуселищен, градски и специализиран автомобилен транспорт.

Причините, възпрепятстващи хората да пътуват свободно, са следните:

- няма възможности за свободен избор при пътуване с вида транспорт. Масовият градски транспорт е с ограничена ползваемост за хора с различни видове увреждания;

- не се осигурява необходимият обем от превозна възможност за задоволяване на транспортните потребности, тъй като отговорността за гарантиране на достъп до различните видове пътнически транспорт се разделя между различни фирми;

- транспортните работници не са заинтересовани да оказват помощ на пътниците при осъществяване на пътуванията им;

- сериозно е влиянието на архитектурните бариери пред лицата с ограничена подвижност. Достъпността на инфраструктурните транспортни обекти е на много ниско ниво, особено в малките населени места. Спирките на обществения пътнически транспорт често пъти са с ограничена достъпност, големи са трудностите при качването и слизането от превозните средства;

- недостатъчен е броят на превозните средства, обслужващи отдалечените и малките населени места в различните региони на страната;

- информационното осигуряване на пътуванията се нуждае от постоянно актуализиране и технологично обновяване, за да отговаря на потребностите на трудно подвижните хора.

Нормативна уредба на достъпния транспорт

Достъпният за хората транспорт гарантира възможността им да упражняват гражданските си права. Условие за осигуряването му е приемането на нормативна база, която да регламентира дейностите, свързани с транспортното обслужване на трудно подвижни лица. Тя трябва да се основава на принципа за предотвратяване на влиянието на дискриминиращите бариери върху упражняване на правото на свободно придвижване чрез правни механизми, съответни институционални и законодателни мерки, което предполага ясно регламентиране на отношенията между държавните органи, фирмите превозвачи, неправителствените организации и самите граждани.

Нови текстове, регламентиращи транспортното обслужване на трудно подвижни лица, са публикувани в Националната стратегия за равни възможности на хората с увреждания: раздел II Създаване на необходимите правни и други условия за адаптиране на битовата, околната, институционалната и комуникационната среда към нуждите на хората с увреждания, включително повишаване на мобилността им; т. А. Мерки, насочени към осигуряване на достъпна материална среда за хора с увреждания; т. 2. Осигуряване на достъпен транспорт.

Опитът за хармонизиране на нормативната ни уредба за гарантиране на достъпа на всички хора до транспортно обслужване с тази на Европейския съюз е нещо изключително важно, защото има задължителен характер, но той не е достатъчeн. В новата стратегия не са посочени конкретни задължения на правителството, общините, транспортните фирми. И към момента достъпът на хора с увреждания до транспортни услуги е нормативно регламентиран чрез:

- Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (ДВ, бр. 112 от 1995 г.), раздел V. Достъпна битова и околна среда;

- Правилника за прилагане на закона (ДВ,бр.97 от 1996 г.), раздел VI - Достъпна битова и околна среда;

- Наредба № 6 на Министерството на транспорта от 12.12.1997 г. за извършване на превоз на трудно подвижни лица (ДВ, бр.7 от 1998 г.).

Познаването на нормативната уредба от страна на гражданите ограничава възможностите за неспазването й, предотвратява размиването на правомощия и отговорности. Важен е контролът върху спазването на нормите преди всичко на ниво община. Особено активна трябва да бъде ролята на организациите на и за хора с увреждания. Те трябва да следят активно за осъществяването на този контрол.

Стратегията за достъпно транспортно обслужване

Внедряването на достъпно транспортно обслужване е част от дейността по осигуряване на изпълнението на Стандартните правила за обезпечаване на равни възможности на инвалидите, приета от организацията на ООН. Неин основен приоритет е предоставянето на широк кръг услуги за подпомагане на социално слабите групи от населението в стремежа им към живот с достойнство, независимост и цел.

Няма стратегия за достъпно транспортно обслужване, като отговорностите за бъдещото му развитие бъдат прехвърлени на общините и фирмите превозвачи. Трудността е, че изработването й е повлияно от преходния стадий на развитието ни - още не е създадена система, която да е адекватна на новите условия. Но необходимостта, даже осъзната, не е достатъчна стратегията да се появи сама. В страната няма много подготвени специалисти, които имат всички необходими познания за формулирането на програми за развитието на пътническия транспорт, отговарящи на изисквания за обща достъпност. Необходими са хора, привлечени от благородната кауза и от интерес към проблемите, които транспортните бариери създават на някои лица - проблеми, за чието съществуване някои не са и подозирали.

Разработването на стратегията изисква прогнозиране на демографското развитие на населението, на икономическите възможности и др. Тя трябва да предложи решение на следните проблеми:

- развитие на специализираното транспортно обслужване в национален мащаб като приоритетна задача;

- райониране на страната за поетапно развитие на специализираните служби за транспортно обслужване;

- определяне на начините за транспортно обслужване, съобразено с типа на населеното място - големи градове, малки градове, села;

- посочване на отговори на въпросите, свързани с: правни аспекти; данъчна политика; държавни субсидии, помощи и кредити; обучение и квалификация на кадрите; маркетинг, консултации и реклама; информация за условията за пътуване по видове транспорт и населени места и т.н.

- предложение за програми, в които се конкретизират задачите и отговорностите на министерства, общини, фирми, нестопански организации;

- препоръчане на общините да не решават транспортните проблеми на жителите на съответното населено място, без да е извършен критичен анализ на: състоянието на пътно-транспортната мрежа; технологиите на транспортния процес; провежданата политика за подобряване на условията на живот на хората;

- упражняването на контрол при развитието на достъпния транспорт да е задължение на държавните структури.

Осигуряването на достъпен транспорт трябва да се приеме като приоритетно направление за реформирането на транспортната ни система. Без развитието на всички видове обществен транспорт и без промяна на мирогледа на хората относно създаването на устойчиви условия за упражняване на човешките права той не би могъл да се развива. В районите с висока степен на безработица транспортът би могъл да допринесе за повишаване на заетостта на населението. Развитието му по принцип ще има скромен ефект, но е алтернатива за доходи и заетост. Прилагането на тези принципи и на такъв подход към транспортната, социалната и пространствената интеграция означава да се гарантира в по-голяма степен бъдещото устойчиво развитие на достъпното транспортно обслужване.

Подходи за реализиране на стратегията

Прилагането на дългосрочния подход предполага приспособяване на транспортните средства и на инфраструктурата към възможностите на хората да ги ползват. Предимството му е създаване на равни възможности за достъп до обществения транспорт за всички хора. Това решение е обвързано със значителни разходи за адаптиране на архитектурната среда, за закупуване на подвижен състав и не може да се реализира бързо.

За да се ограничи влиянието на транспортните бариери пред трудно подвижните хора, министерствата, общините, транспортните фирми, съюзите на хората с увреждания трябва заедно да разработват комплексни програми, обвързани със строителни мероприятия за подобряване на условията за достъпност. В тази връзка се налагат промени в начина на работа на проектантските организации по отношение на срока и качеството на проектите, като се ползва чуждият опит и се прилагат типови решения, като за подобряване на работата се ползват публикации, техническа документация, стандарти.

Използването на един или друг вид пътнически транспорт от хората зависи от: тяхното развитие и териториално покритие; технико-експлоатационните им качества; предлаганите привилегии при пътуване и от превозните цени; създадените условия за пътуване. Дългосрочната цел е всичките видове пътнически транспорт поетапно да станат достъпни, като се спазват следните принципи:

- зачитане на правото на свобода на придвижване;

- равнопоставеност при избора на вида транспорт;

- равнопоставеност на обществения и частния сектор.

За да осигурят превозвачите равни възможности на всички граждани за достъп до предлагания от тях вид транспорт, те трябва да отговарят на следните условия:

- да разполагат с добре развита база в населените места;

- да имат обучен персонал, запознат с изискванията да обслужват трудно подвижни хора;

- да осигуряват достъпни транспортни услуги за цялото население;

- да имат възможности за ефективно съхраняване и ремонт на подвижния състав;

- да предлагат разбираема информация за пътниците;

- да са запознати с проблемите на обслужваната територия;

- населението в обслужваната от тях територия да познава съществуващата система за транспортно обслужване и да знае как да се ползва от нея;

- връзките с другите видове пътнически транспорт да са добре организирани.

Прилагането на краткосрочния подход включва изграждането и работата на служби за специализирано транспортно обслужване (СТО), които извършват следните услуги: превози на хора със специално оборудвани автомобили по предварителна заявка или по фиксиран маршрут, като при необходимост се осигурява придружител на лицето; оказване на помощ при пътувания по жп транспорт при настаняване или сваляне във или от влака и обслужване на територията на гарата. Предимството на този подход е, че специализираният транспорт може да бъде внедрен бързо и не са необходими средства за инвестиции за подобряване на физическата среда. Като се отчитат икономическите и социалните ограничителни условия, от една страна, и потребностите от достъпен транспорт, от друга, основното внимание трябва да се насочи към създаването на служби за специализирано обслужване с автомобилен и железопътен транспорт.

Мотивацията за разкриване на служби за СТО е свързана с потребностите на населението от съответния район. Местоположението, броят на населението и на хората с увреждания, степента на достъпност на околната среда, развитието на обществения транспорт, финансовите възможности и имиджът на населеното място са фактори за приоритетно внедряване на СТО. То е предназначено за работа по предварителни заявки, за задоволяване на индивидуални потребности или на малки групи от хора при сравнително високи разходи, за да се подпомогне интегрирането им в социалния и икономическия живот. Но за да бъдат приети и реализирани програми за СТО, те трябва да бъдат съобразени с възможностите на общините сами да осигурят необходимите ресурси.

Оптималният вариант е тези служби да разполагат с голяма степен на автономност. Основните параметри в статута, особено ако ще обслужват на регионално равнище, са: оперативна независимост, малък числен състав и прецизно подбрано ръководство. В тази насока може да се разработи и проведе пилотен проект с експеримент в малка или средно голяма община и се проследи ефектът. За подобряване на работата е желателно да се сформира работна група от специалисти, която да формулира нова философия за дейността и ясно да регламентира права, задължения и процедури във връзка с изпълнението на възложените дейности като: обучение на служителите чрез формулиране на ясни насоки на работа и правила за поведение; регламентиране на заплащането на извършваните услуги; въвеждане на система за оценяване на работата на служителите, включваща дисциплинарни процедури с цел ефективен вътрешен контрол; подобряване на заплащането на труда, съчетано с надежден механизъм за контрол и оценка.

За да започнат службите да работят, кметовете на съответните градове трябва да решат следните задачи:

- осигуряване на средства за закупуване и експериментални изпитвания на специализирания подвижен състав;

- предоставяне на службите на помещение, обзавеждане, комуникативни връзки и персонал;

- разработване и утвърждаване на инструкции за обслужване на трудно подвижни лица със специализиран транспорт;

- издаване на заповеди за пускане в експлоатация на службите; за процедури за наблюдение, за оценка и координация на дейностите.

Нова наредба за транспортно обслужване

За новата наредба е необходимо привличането на широк кръг специалисти, които да предложат нужните за целта решения, включително и прилагането на задължителни стандарти в следните области:

- регламентиране на видовете услуги;

- внедряване на добрата практика. Това е от особено значение, тъй като едни и същи по вид услуги се извършват в различни градове. Голям брой въпроси могат да се решат в рамките на определен пилотен обект и след това да се прилагат за аналогични обекти;

- определяне на критерии и показатели, по които да се оценява качеството на труда на изпълнителите по компоненти и по спазването на стандартите за извършване на услугите;

- регламентирането на функциите и дейностите по оценяването от ефекта на транспортните услуги;

- договорните отношения между организациите, извършващи услугите, и финансиращите ги органи да се основават на количеството и качеството на услугите и на методите за доказването им;

- гарантиране на обществен контрол върху дейностите, свързани с достъпното транспортно обслужване. В Министерството на транспорта и съобщенията да се приемат жалби и предложения от гражданите. За целта трябва да се спазват правила и процедури за приемане и разглеждане на жалби и предложения на основата на действащите нормативни актове. Писмените отговори на внесените жалби да бъдат законосъобразни, когато се отговаря за резултатите от извършените проверки.

Подобряване на условията за пътуване с жп транспорт

За подобряване на условията за ползване на железопътния транспорт трябва да бъде съставена работна програма и план-график с конкретни отговорници и срокове за:

- Подобряване на условията за обща достъпност на гарите. Приемане от НК ЖИ на план-график за: монтиране на асансьори за директен достъп на пътниците до пероните; вграждане в пода на направляващи пътеки от текстилна повърхност за хора с увредено зрение; подобряване на осветлението.

- Достъпен подвижен състав:

- приемане от БДЖ ЕАД на график за: закупуване и експлоатация на вагони, достъпни за трудно подвижни лица; преустройство на вагони В 84 или производство на нови вагони В 84 И;

- закупуване на мобилни лифтове за всички гари за качване/сваляне на хора с инвалидни колички във/от вагоните.

- осигуряване на специализирани превозни средства за вътрешногарови превози на трудно подвижни хора.

- Осигуряване на стаи за престой и тоалетни.

- Подобряване на информацията за условията за пътуване чрез:

- осигуряване на гаровите помещения с общоприети знаци за информация.

- отразяване в железопътните разписания и в пътеводителите за движението на експресните влакове на съставите, в които са включени вагони за инвалиди.

Заплащане на услугите

Поради ниските доходи на голяма част от хората, възниква въпросът дали тези услуги трябва да се развиват като хуманитарна или като стопанска дейност. Обслужването на трудно подвижни хора изисква извършването на комплекс от дейности.

Превозите не трябва да бъдат безплатни, а съобразени с цените на превозите в пътническия транспорт. Поради своята социална насоченост транспортните услуги не могат да бъдат печеливши, тъй като себестойността им е значително по-висока. Те трябва да се приемат като задължителна част от грижите на обществото за хората в неравностойно положение. Необходимо е превозвачите да ползват данъчни облекчения, за да си възстановяват разходите.

Услугите, свързани с преодоляване на архитектурните бариери, трябва да се реализират икономически - да се продават на непосредствения потребител или на обществото като цяло. Във втория случай заплащането се извършва от бюджета. По този начин се създават условия за съизмерване на разходите с приходите и за преодоляване на недостатъците на бюджетното финансиране. Обаче проблемът е във факта, че не може да се говори за действителна икономическа реализация на тези услуги. Целесъобразно е да се ползва нормативно финансиране, тъй като социалните функции са много по-важни. Това са дейности, които по характер и съдържание не се осъществят чрез непосредствена продажба. Затова се налага организациите, които ще извършват тези дейности, да осигуряват изпълнението на своята работа чрез сключване на съответни договори, в които конкретно, ясно и точно да се определят правата и задълженията на договарящите се страни. Този подход ще стимулира организациите сами да търсят възможности за увеличаване на собствените си приходи, при положение че не влошават качеството на предлаганите от тях услуги. Особено важно е да се определят правилно критериите и подходите, по които ще се измерва и оценява количеството и качеството на извършваната работа, като се държи сметка за нейната обществена значимост. Показателите и критериите трябва да се определят така, че да се елиминира влиянието на външните фактори.

.:: Начало ::.