Необходимият транспортен баланс
Опитите за възстановяване на нарушения през последните двайсетина години баланс между железопътния и автомобилния транспорт у нас се натъкват на силната съпротива на автомобилните превозвачи. Няколко фрапантни примера от последните месеци демонстрираха не
просто пренебрежителното отношение на автомобилното "лоби" към железниците, но и неоправдан стремеж към тоталното им изтласкване от транспортния пазар. Така, преди време консултантска фирма съвсем сериозно предложи да бъде затворена жп линия, част от паневропейски транспортен коридор, като релсите бъдат демонтирани, а трасето използвано за изграждане на автомобилно шосе. Друг пример - в края на миналата година Научната комисия по архитектура, строителни и минни науки отказа да даде научна степен под предлог, че темата на докторанта, касаеща изграждането на временни релсови пътища в откритите рудници, "не е актуална, поради изпозването на автотранспорт за целта". Същата тенденция се открои и по време на обсъждането на Проекта за национална транспортна стратегия през март, както и при представянето на договореностите по гл.9 - "Транспортна политика" от Договора за присъединяването на България към ЕС през април. И на двата форума представители на автомобилните превозвачи обвиниха Транспортното министерство, че толерира железниците за тяхна сметка.Истината обаче е, че не става дума за толериране на един транспортен отрасъл за сметка на друг, а за възстановяване на драстично нарушеното равновесие в един сектор, от който в немалка степен зависи и успешното интегриране на страната ни в Европейския съюз.
Превръщането на България в част от обединеното европейско транспортно пространство императивно налага модернизацията на националната транспортна мрежа като елемент от това пространство. В този смисъл единствената възможна политика в областта на транспорта у нас може да бъде онази, основаваща се на интегрирането на всички видове транспорт. Но за да провежда подобна политика, страната ни трябва предварително да възстанови баланса между видовете транспорт, като с приоритет сред тях следва да се ползват екологично ориентираните, т.е. преди всичко железниците.
Тоест онова, което се опитва да прави българската държава днес, е частичното изправяне на един тотално сбъркан курс на едностранна ориентация към автомобилния за сметка на железопътния транспорт, наложен още в началото на 80-те години на миналия век, който обаче днес очевидно не съответства както на европейската транспортна политика, така и на собствените ни национални интереси.
В крайна сметка, повишеното внимание към българските железници, както и усвояването на европейските фондове, предназначени за обновяване на подвижния състав и осъществяването на големите проекти в сферата на железопътната инфраструктура, ще бъде от полза не само за самите железници, но и за транспортния ни сектор като цяло. България не може да влезе "на куц крак" в Европа и затова се нуждае от интегрирана мрежа от пътнически и товарни услуги, включваща транспортната инфраструктура като цяло, както и взаимното допълване на различните видове транспорт. Особено на железопътния и автомобилния.
Инж.Тодор КОНДАКОВ
Главен редактор
.:: Начало ::.