Имало едно време на запад... Пред очите ми сякаш оживява образът на мъжествения каубой, който кръстосва прерията надлъж и нашир, яхнал буйния си кон.

XXI век, град Перник, югозападно от София.... Картината е променена. Конят вече е железен, ездачът се нарича машинист, а волното препускане на железния кон е почти неосъществимо. Защото прерията крие безброй опасности. В този район всекидневно могат да бъдат наблюдавани сцени от типичните американски уестърни. На живо! В главната роля вместо Клинт Истууд се изявяват организирани банди от роми. Поредната им плячка са цели 13 вагона от състава на една товарна композиция. Прецизното изпълнение е достойно за “Оскар”. Ако всичко това не беше особено тревожно и изключително опасно, вероятно щях да го нарека забавно.

Журналистическите радари веднага уловиха смайващата новина. Вечно търсещи сензацията, те се съревноваваха кой по-цветисто ще представи случая. От първите страници на централните ежедневници гърмяха заглавия „Откраднаха влак в движение” (в. Стандарт), „Цигани откраднаха влак”(в. Монитор), „Изчезна цял влак” (в. 24 часа). Без да се основават на потвърдена информация, подкрепени от неофициални изказвания на случайни хора на гарата в Перник и допълнени от много творческа фантазия - такъв беше обликът на публикациите по темата. Явно един от основните журналистически принципи, а именно че информацията трябва да бъде потвърдена от поне два независими източника, вече не е актуален.

Жалко! В противен случай щяха да установят, че Христо Иванов, машинистът на злополучния влак, не е открил „случайно” липсата на вагоните. Читателят остава с впечатлението, че зад гърба на „нищо неподозиращия машинист” може да се случи и втори 11 септември, без той да реагира.

А всъщност истинатата е съвсем различна. Машинистът не е имал добра видимост към композицията, тъй като дължината на товарния влак е била 700 м, допълнително усложнение са внесли и многобройните криви на железния път в този участък. Дори в липса на опит не може да бъде заподозрян - има деветгодишен стаж в железопътната компания.

Една допълнителна проверка от страна на представителите на медиите щеше да разкрие, че тиражираната информация за „опоскани до шушка” вагони също не отговаря на истината. Благодарение на бързата и професионална реакция на много служители на железницата щетите са ограничени до минимум - само два вагона са били разбити и от тях са липсвали около 710 кг скрап. Единствено журналистите от в. 24 часа отразиха тази „подробност”.

На фона на изброените журналистически бисери, на медийния небосклон заблестя звездата на в. Стандарт. Непосредствено след инцидента във вестника бяха публикувани две интервюта - с машиниста на нападнатия влак и с началника на отдел „Безопасност и контрол на движението” на БДЖ ЕАД. Подробните разяснения на обстоятелствата около случая, направени от двама от основните участници в него, безспорно налагат нов прочит на станалото.

Най-голям интерес породи участието на машиниста Христо Иванов в предаването „Всяка неделя”. Водещият Кеворк Кеворкян се опита да го провокира с твърдения, че не си е изпълнил стриктно задълженията. Срещу него обаче седеше един уверен в своите възможности млад мъж. Отговорите му убедиха зрителите, че в БДЖ ЕАД работят професионалисти.

Чиста случайност е, че неприятният инцидент се случи по време на дежурство на Христо Иванов. На негово място можеше да бъде всеки един от 2928 машинисти на БДЖ ЕАД. Искреното ми желание е той да бъде последният машинист, преживял подобен стрес.