Европейските правила, конкуренцията и железниците

 

Често критикуват Европейския съюз за прекалената бюрокрация и огромния брой нормативни документи, с които Брюксел задължава да се съобразяват държавните и частните компании в страните членки. Истината обаче е, че по-голямата част от наредбите, изискванията и стандартите в ЕС не са никак случайни, а целят да бъдат наложени ясни правила за конкуренцията на вътрешния европейски пазар, както и да укрепят позициите на Обединена Европа в битката на световните пазари. Тоест, не става дума за самоцелно “производство на документи”, а за стратегия, която трябва да повиши конкурентоспособността както на отделните икономически субекти, така и на съюза като цяло.

 

Последното се отнася с пълна сила за транспортния сектор и, в частност, за този на железопътния транспорт. За да се интегрират успешно в единния европейски транспортен пазар, българските железници очевидно ще трябва да се съобразяват с правилата, възприети в ЕС. Познаваме ли обаче до най-малката подробност огромното количество директиви, наредби и прочее документи, в които те се съдържат? Наясно ли сме какво всъщност се изисква от нас? Или смятаме, че ще се оправим и без този “евробюрократичен баласт”. Ако е така, това би било фатална грешка. Защото от 1 януари 2007 г. българските железници (ведно с цялата ни държава) стават част от една система със стриктни правила, чието непознаване (и, респективно, неспазване) почти автоматично обрича нарушителя на изключително сериозни санкции. И нещо още по-лошо – не му позволява да се ползва от предимствата и привилегиите на системата, превръщайки го в неконкурентоспособен в един свят, където именно конкурентоспособността гарантира оцеляването и просперитета.

 

Занапред бързото ориентиране в бюрократичните дебри на европейското транспортно законодателство, познаването до най-малката подробност на различните наредби, указания и задължителни стандарти, наложени в тази сфера от брюкселските “еврократи”, ще бъде също толкова необходимо и ценно качество за българския железопътен специалист като специфичните му технически или икономически познания например.

 

Нещо повече – този тип знания се превръщат в много сериозен фактор в битката за постигане на по-висока конкурентоспособност на българските железници. Защото помагат за ефективното усвояване на средствата от различните еврофондове и максимално бързото адаптиране към изискванията на единното европейско транспортно пространство.

 

Затова в стратегическа необходимост за железниците се превръща изграждането на нови (или разширяване на вече съществуващите) звена от специалисти в сферата на европейското транспортно законодателство, които да са в състояние практически да подпомогнат БДЖ ЕАД и НК ЖИ да избегнат многобройните капани, съдържащи се  в него, и да им посочат най-прекия път към покриване на европейските изисквания и, съответно, към усвояването на европейските пари, предназначени тъкмо за развитието на железопътния транспорт (включително и на този в България).

 

Инж. Тодор КОНДАКОВ

Главен редактор