Глас в пустиня!

 

Цветелина СТЕФАНОВА

 

Влак, камъни, цигани.... Това не са думи, подредени в произволен ред. Звучат ли ви познато? Всъщност, знам отговора. До болка...

 

И глухите чуха, че БДЖ ЕАД има непреодолим противник в лицето на войнствено настроени малцинствени групи. В началото се говореше, че е необходима медийна  подкрепа срещу този бич. Днес тя е факт. Железницата има в актива си десетки публикации по темата, вдъхновени коментари, участия на нейни представители  в телевизионни предавания. Аз не забелязвам промяна след пороя от думи. Напротив! Пред очите ми се отново се открива мила родна картинка – настървени и озлобени ромски банди хвърлят камъни  по преминаващи влакове. Безнаказано. Ден след ден. Струва ми се безполезно да изреждам десетките нападения на влакове. Едва ли сухите цифри ще ви заинтригуват. Всички сме добре запознати с тях. В случая не е важна точната бройка.  А  реалната заплаха, надвиснала над всички ни.

 

Какво правим ние? Говорим и пишем за огромната опасност от кървави инциденти.  А какво правят онези, които са длъжни да предприемат конкретни мерки? Те опаковат в  празни обещания и безполезни статистики страшната действителност, удобно настанени в  уютните си кабинети. Винаги, когато чуя оправдание в стил „Нямяме достатъчно  човешки ресурс“ или „Отговорните институции си сътрудничат перфектно, но...“  си задавам въпроса, какво чакат тези хора. Човешки жертви? Знаят ли колко е трудно за един машинист  да успокои семейството си, че отива на работа, а не на бойното поле. На машинистите им остана да се кръстят, да стискат палци или да използват различни амулети. Докога? Докато стане прекалено късно. Всеки ден влаковият персонал и пътниците се движат по ръба, предизвикват съдбата, разчитат на случайността. Не е нужно да съм пророк, за да знам, че неизбежно ще дойде Денят. Денят, в който  яловите опити на знайни и незнайни експерти да се справят с тази напаст ще се удавят в кръвта и сълзите на жертвите.

 

Кой може да сложи край на тези грозни сцени? Отговорността не е персонална. Необходима е координация между държавните ресурси, строги законови рестрикции за нарушителите и правилно използване на възможностите на железницата. Прехвърлянето на вина от институция на институция в отчаяно търсене на отговорник за неловкото положение, в което българската общественост е поставена на колене пред  шепа  роми,  отдавна звучи смешно. Ясно е като бял ден, че БДЖ ЕАД не е в състояние само да се изправи срещу нападателите. Поне докато машинистите са по двама на смяна, нямат полицейски значки и не са въоръжени. Инициативност, воля за преодоляване на проблема, непоколебима решителност – ето само част от многото качества, които трябва да притежават представителите на реда и закона. Досега те се криеха зад алинеи и членове от дебелите юридически  книги. Тъжното е, че тази апатия продължава години наред.

 

Не бих искала да се поставя на мястото на служителите на железницата, които трябва да убедят потенциален клиент в  предимствата на железопътния транспорт. Най-безопасният вид транспорт? А какво ще кажете за летящите камъни към главата ви... Не може медийното пространство да изобилства с черни хроники за нападения над влаковете и в същото време да искаме пътникопотокът да бушува като Ниагарския водопад. Двете просто са несъвместими. Всеки нормален човек се страхува за здравето и живота си. Но докато всеки повдига рамене нехайно, движението на пътници по железопътната ни мрежа ще напомня по-скоро на едва бълбукащата Перловска река.

 

Няма значение как точно ще наречем нападетелите – терористи, банда цигани, роми хулигани... Наименованието няма да помогне на никой. Тези хора открито се подиграват с цялата ни държава. Всеки ден ни демонстрират, че са над закона, превръщат се в неуловими и дори в невидими за органите на реда зли герои.

 

Коя е крайната спирка на "Влака на терора"? Толкова дълго продължава това кошмарно пътуване, че сякаш сме забравили откъде тръгнахме и накъде отиваме. Към Европа?  Съмнявам се да пристигнем благополучно. Освен ако  сами рязко  не  дръпнем   внезапната спирачка. В противен случай, скоро в българските влакове кондукторите ще започнат да  предупреждават пътниците-смелчаци "Моля сложете каските си и залегнете под седалките. Преминаваме през опасен участък." А железницата може да започне да събира допълнителна такса за атракциона, достоен конкурент на "Влакчето на ужасите" от увеселителните паркове.