Реформите в хърватските железници

Юрий МИХАЙЛОВ

 

Преструктурирането и модернизацията на хърватските железници са част от широкообхватната подготовка за присъединяването на Хърватия към Европейския съюз. Очаква се, през периода 2006-2010 г., в подвижния състав и жп инфраструктурата да бъдат инвестирани около 1,9 млрд. евро. По-голямата част от сумата която ще бъде инвестирана в модернизацията на хърватските железници (разглеждани като хърватската част от европейската транспортна мрежа) е предназначена за доставката на модерни тягови локомотиви и подвижен състав, както и за модернизация и компютризация на бизнес операциите. По този начин хърватските железници ще се подготвят за либерализацията на националната железопътна мрежа и осигуряване на достъпа до нея и за други превозвачи (включително частни). А и самите те ще бъдат готови да оперират по жп линиите на съседните страни.

 

Труден период за хърватските железници

През последните години, в своето развитие, хърватските железници се сблъскаха с редица много сериозни трудности. Подобно на железниците на другите транзитни държави, те бяха изправени пред необходимостта да се трансформират от държавен монополист в компания, оперираща на пазарен принцип. В началото на този процес на радикална промяна, хърватските железници разполагаха с остарял пътнически и товарен състав - напълно неадекватен за изискванията на модерния транспортен пазар. От друга страна обаче, летвата беше вдигната значително по-високо от актуалните за момента нужди.

 

Най-трудното предизвикателство беше постигането на прелом в бизнес политиката, прогнозирането и стратегията. В предишния период, ударението в сферата на транспортният капацитет се поставяше преимуществено върху количествените показатели, което обаче водеше до ниска финансова ефективност. Това доведе до натрупване на значителни загуби, които ставаха все по-видими от година на година, натоварвайки собственика на хърватските железници – държавата, както и техните клиенти.

 

Освен това хърватските железници понесоха тежки загуби от войната за независимост между 1991 и 1995 г. Щетите от войната  в железопътната инфраструктура и подвижния състав достигнаха до около 800 млн. евро. Това е и причината, години след края на войната, хърватските железници да харчат всичките си ресурси за подновяване на линиите, тяговия и подвижния състав.

През последното десетилетие капацитетът на железопътния трафик по Коридор № 10 - най-важният европейски транспортен коридор, свързващ Западна и Централна Европа с югоизточната част на континента (и минаващ през хърватска територия), беше почти символичен. Една от причините е икономическата стагнация в Хърватия и в съседните страни, водеща до значително намаляване на нуждите от товарен жп транспорт.

 

Процесът на преструктуриране на хърватските железници

Всъщност, процесът на преструктуриране на хърватските железници започна преди осем години. Като в основата му залегнаха следните документи:

·  Стратегията за развитие на транспорта на Република Хърватия;

·  Стратегията за преструктуриране и модернизация на хърватските железници;

·  Актът за железниците, приет от Хърватският национален парламент по препоръка на правителството.

 

Целта на преструктурирането на хърватските железници е да създаде бизнес организация, която ще даде възможност на железниците да оперират ефективно в пазарна среда.

 

В сътрудничество с Обединението на железопътните работници, ръководството на хърватските железници започна с решаването на проблема за излишната работна ръка. В крайна сметка, той  беше решен без сериозни социални сътресения, след като през 2000 г. правителството прие специална социална програма, която все още действа и включва цял комплекс от мерки за решаване въпроса с излишъка от административни кадри. Между най-важните мерки, набелязани в тази програма, са преподготовката и допълнителната квалификация за независима работа на служителите. През 1990 г. в хърватските железници имаше 42 000 служители. Сега тази цифра е редуцирана до 16 000.

 

Паралелно със съкращаването на персонала, всички - не само по-несъществените, но и съществените (пътническите и товарни превози) бизнес дейности, бяха отделени от хърватските железници. Бяха създадени 16 компании, притежаващи 100% от активите на хърватските железници. Тези дъщерни компании оперират независимо и, въпреки че работят за хърватските железници, се фокусират върху външния пазар и развитието на съответния специфичен манталитет. С това процесът на преструктуриране на хърватските железници беше завършен успешно. В края на 2004 г. бизнес резултатът на дъщерните компании беше позитивен, като някои от тях излязоха и на печалба. А в края на 2005 г. три дъщерни компании вече бяха покрили изискванията за приватизация. Като този процес ще продължава да се задълбочава и занапред.

 

Чрез всички взети досега мерки за преструктуриране на хърватските железници, маркиращи стабилен ръст в обема на превозите по жп мрежата, редукцията на загубите в бизнес-операциите на железниците от година на година е вече налице. И днес очакванията са, че железниците ще завършат тази търговска година (т.е. 2006) без загуби.

 

.Съгласно Акта за хърватските железници, приет от Хърватския парламент през юли 2003 г., се предвиждат голям брой комплексни мерки за хармонизирането на хърватското железопътътно законодателство с изискванията на ЕС в железопътната сфера. В тази връзка се предвижда, че ръководството на инфраструктурата ще бъде отделено от транспортните операции. В близко бъдеще ще бъде регламентирано съществуването и развитието на различни независими компании. Една от тях ще механизира хърватската жп инфраструктура, а другите две ще поемат пътническите и товарните превози на цялата територия на страната. Допълнително вероятно ще бъде създадена и компания за доставка на подвижен състав и неговото обслужване. Тези въпроси все още се дискутират, като опитът на железопътната администрация, който тя вече е придобила в хода на реформите, също ще бъде взет под внимание при вземането на окончателното решение.

 

Проблемите с пътническият транспорт по локалните жп линии, където има голяма диспропорция между постъпления и транспортни разходи, са решени много добре. Пътническият транспорт е необходимост за хората, живеещи в тези райони и тъкмо поради това пътническият жп трафик няма да бъде прекратен. Напротив, лините ще бъдат модернизирани със съвместните усилия на държавата и общините.

 

Модернизацията на структурата и подвижния състав.

Модернизационният процес в хърватските железници беше интензифициран след 2003 г. Главният акцент падна върху линиите, които са елемент на паневропейските транспортни коридори. След модернизацията си, те ще отговарят на европейските стандарти за влакова скорост и осово натоварване. Така например, в резултат на модернизацията, проведена между 2003 и 2005 г. по линията Остаре-Книн-Сплит, свързваща столицата Загреб със Сплит и други градове по Адриатическото крайбрежие (т.е. големите икономически центрове и пристанища), времето за пътуване беше намалено от осем на пет и половина часа. Като модернизацията на въпросната линия продължава и през тази година. А към 2010 г. хърватските железници ще притежават освен сегашните си 4604 товарни вагона, още 920 нови, плюс 130 модерни пътнически вагона с климатик, 10 модерни спални вагона и 4 пътнически вагона, напълно екипирани с необходимите устройства за достъп на лица с увреждания. Ще бъдат предприети и редица други модернизационни мерки включително по отношение на сигнализацията и телекомуникационните инсталации, възстановяването на гаровите постройки и гарантиране на необходимите удобства за пътниците, автоматизацията и компютризацията на бизнес процесите и др. По този начин хърватските железници ще могат да претендират за правото да оперират и по линиите на други страни след либерализиране достъпа до европейската железопътна мрежа.

 

Без всички тези промени хърватските железници не могат да оцелеят в Обединена Европа и този факт се осъзнава от всички техни служители. С изпълнението на модернизационната програма обаче, очакванията са, че те ще посрещнат  2010 г. като модерна структура, готова да се съревновава на европейската мрежа на равна нога.