Железниците в битката за Евразия

 

Напоследък се забелязва нарастваща активност по отношение на големите транспортни проекти, които трябва да подобрят връзките между Европа и Азия, формирайки новите евроазиатски транспортни коридори. Като този процес, естествено, засяга и България. Достатъчно е да споменем срещата на транспортните министри на страните, през чиято територия преминава Коридор ¹8, състояла се в София през март, нейното естествено продължение – годишната среща на Междуправителствената комисия ТРАСЕКА, проведена отново в нашата столица в началото на май, както и заседанията на българо-иранската междуправителствена комисия в София (председателствано от транспортния министър Петър Мутафчиев) и на българо-руската Постоянна работна група по транспорт в Москва през май.

 

Очевидно е, че трафикът на стоки между Европа и Източна Азия все повече ще се превръща в клочов фактор за развитието на световната икономика през идните десетилетия. В този смисъл пространствените предимства на България са очевидни. Но би било груба грешка да разчитаме само на благоприятното си географско положение. Защото, както посочва големият френски геополитик професор Ив Лакост, днес геополитическите предимства се определят не само и не толкова от географския, а все повече от човешкия фактор.

 

Последното с пълна сила се отнася за железниците, които още от създаването си се превръщат в основен инструмент както за икономическото развитие на съответната държава, така и за успешната реализация на външнополитическата й стратегия. Днес България, която е на прага на ЕС, има възможност пълноценно да се включи и в трите основни транспортни коридора Изток - Запад, свързващи Азиатско-тихоокеанския район с Европа – Северният, минаващ през територията на Русия (в чиято основа е Транссибирската магистрала), този през Централна Азия и Южен Кавказ (ТРАСЕКА) и Южноазиатският – през Иран и Турция. Географското й положение несъмнено благоприятства за това, но истината е, че нещата отново опират до човешкия фактор. Ако българските железничари не съумеят да се преборят, за да привлекат по-значителна част от трафика към нашата жп мрежа, централното ни положение на Балканите въобще няма да помогне и трафикът ще ни подмине, ориентирайки се там, където за него са осигурени максимално благоприятни условия.

 

За това, че управляващите у нас са наясно с проблема, говори последното посещение на президента Първанов в Сърбия (където беше обсъждана и жп линията София - Белград), срещата на премиера Станишев с транспортните министри на страните от Коридор ¹8 и присъствието му при подписването (през май в Солун) на споразумението за изграждане на скоростна жп мрежа на Балканите, а също срещите и разговорите на министър Мутафчиев с неговите гръцки, турски и ирански колеги.

 

Дългоочакваният старт на работите по жп линията Пловдив - Свиленград, както и одобреното тръжно досие на Дунав мост 2  пък сочат, че и железниците ни възнамеряват активно да се включат в битката за трафика през Евразия. От чийто изход, до голяма степен, ще зависи не само собственото им бъдеще, но и това на България.

 

Инж. Тодор КОНДАКОВ

Главен редактор