По релсите към Европа

Цветелина СТЕФАНОВА

 

Напоследък стана модерно разпалено да обсъждаме европейските перспективи пред България. Медиите ни заливат с неспирен поток от прогнози и анализи за предстоящото еврочленство. Страната ни сякаш се превърна в евроговорилня. Неусетно се потопихме в тази евроцентрофуга, с надеждата точно на 1 януари 2007 г. да излезем от нея чисти и ухаещи на цветя. А след заветната дата? Когато Европа ни целуне и се събудим от сладкия евросън, ще трябва да спрем с приказките, да отворим очите си и ... да поработим. Едва ли ще се превърнем в принцеса за една нощ. Ще успее ли железопътният транспорт да забрави тежката си съдба и да затанцува в балната зала заедно с другите европейски железници?

 

Вероятно някои вече ме критикуват, че измествам фокуса от всекидневните проблеми, които за съжаление не се изпаряват въпреки очакваното розово евробъдеще. Не съм забравила наглите ромски банди, които продължават да нападат влаковете. Помня и опустошителното наводнение миналото лято, което сякаш ни върна в Средновековието. Не мога да пренебрегна и разкритията, че наети от БДЖ ЕАД охранителни фирми се съревновават с апашите в разграбването на компанията. Неловката ситуация малко ми напомня на “Крадецът вика: Дръжте крадеца!” И още безброй малки и големи пробойни в изстрадалата ни стара железница.

 

Но черните мисли не бива да убиват вярата в утрешния ден. Еврочленството безспорно ще промени начина ни на живот. Остава да се надяваме, че и влаковете ни ще започнат да се движат в евроритъм.

 

През изминалия месец се случиха две събития, които ме провокираха да се замисля за мястото на родните железопътни компании на евросцената. Уви, не можем да се сравняваме със “звездите” Германия и Франция, но утешението е, че скоро получихме малка роля в пиесата “Европа”. Поводът за радост е споразумението за изграждане на скоростна железопътна мрежа в Балканския регион, което постигнаха министрите на транспорта от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮЕ). Добрата новина е, че 5 от всички 16 пътнически и товарни линии ще преминават през наша територия. Новата мрежа ще бъде изградена до 2020 г. – като пълноправен член на Европейския съюз ще се радваме и на качествена и скоростна железопътна система. Това споразумение безспорно е стъпка напред, но още много ентусиазъм, модерно мислене и висок професионализъм ще бъдат необходими, за да се конкурираме с европейските железопътни събратя.

 

Докато дойде денят, в който ще се убедим с очите си, че скоростните линии в нашата страна не са мираж, трябва да се концентрираме върху реалните възможности. Сътрудничеството с други балкански държави в областта на железопътния транспорт може само да ни приближи към Европа. Вече повече от една година Гърция е по-атрактивна за нас страна. Не че границите й са се променили – просто разстоянието София - Солун може да се пропътува по-бързо, по-удобно и по-евтино всеки ден с висококачествен климатизиран влак. Противно на очакванията ми, всички изброени преимущества не предизвикаха тълпи от зажаднели за узо българи в чакалнята на Централна гара. Едва ли нашенецът е забравил увличащите ритми от “Зорба гъркът” . Може би с още малко усилия ще успеем да върнем спомена за дългите опашки от чакащи за билети пътници.

 

Балканската дружба става все по-топла. В изпълнение на постигнатите договорености между българския министър на транспорта Петър Мутафчиев и гръцкия му колега Михалис Ляпис от 19 април 2006 г., пътуващите на юг от нашата граница ще могат да използват новия директен спален вагон по маршрут София - Атина - София. Едва ли тесните и задушни автобуси могат да се конкурират с комфортен и климатизиран спален вагон, чийто престой на гранично-пропусквателните пунктове е максимално съкратен. Остава да се надяваме, че богатото културно-историческо наследство на нашите съседи и изгодните условия ще подтикнат повече българи към пътешествия.

 

Хубаво е да се поучим от положителния пример на съседните железопътни компании. Все пак пътят към Европа минава през тях. Ако успеем да усвоим добрите практики и се поучим от грешките им, нашата евромечта може да се сбъдне по-бързо от очакваното. Високоскоростната железопътна мрежа не е мираж. Само дано имаме доблестта да признаем пред себе си, че на Стария континент неизбежно ще ни очакват и трудности. Финансовите перипетии може би ще преодолеем с помощта на новите си партньори. Надявам се, обаче, всеки от нас да напише свой собствен етичен кодекс, който да използва като Библия по релсите към Европа.