Словенските железници – конкурентоспособност и прогрес

Юрий МИХАЙЛОВ

 

С малко повече от 1200 км жп линии и 8100 служители, словенските железници са сред най-малките железопътни компании в Европа. Словения лежи на кръстопътя на два важни паневропейски коридора. Коридор № 5 тръгва от Венеция, минава през пристанище Копер и през словенската столица Любляна пресича страната до границата с Унгария и отива до Киев. Той се пресича от Коридор № 10, който влиза в Словения през северозападния град Йесеница. Той също минава през Любляна и напуска Словения през гара Добова, на границата с Хърватска, за да продължи пътя си към Солун. Коридорът се допълва от клона Грац - Марибор - Зидани мост. Споменатите два коридора, оформящи железопътен възел в столицата Любляна, дават на словенските железници отлични възможности да разширят бизнеса си далеч отвъд държавните граници. И те вече упорито работят за реализирането им.

 

За разлика от някои европейски железопътни компании, чиито най-добри резултати са в сферата на пътническите превози, гръбнак на словенските железници е товарният трафик, осигуряващ основната част от приходите им. Приблизително 90% от целия товарен транспорт (внос-износ, наземен транзит, пристанищен транзит) обслужва международния трафик, докато само 10% – чисто вътрешния трафик. Съобразявайки се с това, стратегията на словенските железници поставя ударението върху висококачествения трансграничен продукт (неслучайно и самата стратегия е наречена „Мрежата Европа”).

 

В рамките на тази стратегия се разширява мрежата на международните директни влакове, свързващи Словения със съседни и по-далечни страни.  Линия "Любляна", жп совалката "Изток-Запад", "Сава" експрес, експрес "Изток" и експрес "Източна врата" свързват Любляна с Мюнхен, Болоня, Белград, Истанбул и, съответно, Милано. Тези и други директни влакове предлагат редовен и надежден превоз на различни стоки за цяла Европа, като са свързани и с товарните превози на по-далечни страни.

 

В много отношения словенските железници, с изненадваща за малките си размери конкурентоспособност, са в състояние да се съревновават на равни начала с далеч по-големи жп компании от цяла Европа. За жалост обаче, в тази си дейност те се сблъскват с някои проблеми, типични за всички страни от т.нар. Нова Европа.

 

Най-напред трябва да се спомене, че състоянието на словенската жп инфраструктура не е идеално. От 1229 км линии, само 330 км са двойни и само 504 км са електрифицирани. Това оказва негативно въздействие върху качеството на словенските жп услуги, понеже ограничава използването на подвижния състав. При това, следва да се има предвид, че състоянието на трасето и електрозахранването на много места също не са идеални в техническо отношение. На свой ред, състоянието на инфраструктурата влияе отрицателно върху конкурентните позиции на жп транспорта, силно затруднявайки планирания ръст в пътническите и товарните превози.

 

Именни поради лошото състояние на инфраструктурата, през 2005 г. средното количество закъснения на пътническите и товарните влакове значително нарасна. Доскоро нарастваше и броят на авариите в системите за сигнализация и електрозахранването. По всичко изглежда обаче, че инвестиционната политика бавно обръща нещата във вярната посока.

 

Словенската жп инфраструктура е собственост на държавата, която е собственик и на железопътния превозвач. Инфраструктурата се ръководи от Агенцията за железопътен трафик, която се финансира директно от държавния бюджет. Словенските железници са единственият оторизиран оператор, който се грижи за редовната поддръжка (и инвестиции) на обществената жп инфраструктура, използвайки финансовия ресурс, определен от агенцията. В предишните години обаче, този ресурс беше под необходимото ниво. В 1996 г. беше приета национална програма за развитието на железопътната инфраструктура на Словения. Тя очерта основните цели за развитие, но, според генералния директор на железниците д-р Йозеф Джуркович, засега те са постигнати само отчасти. Вероятно, защото повечето от средствата се отпускат за строежа на жп магистрали.

 

След дълги години на недостатъчно финансиране на жп сектора, програмата за железопътните магистрали в Словения е към края си и климатът в сектора вече е по-благоприятен.

 

Новата политика  по отношение на жп инфраструктурата ще се съобрази с цялостната стратегия на словенска транспортна политика. Очакванията са да се очертаят реалните рамки за развитие на жп инфраструктурата, както и за осигуряване на необходимото финансиране. Тоест, изглежда най-сетне „влакът е подкаран във вярната посока”. Поне така смята словенският министър на транспорта Янез Божич. Според него, при всички случаи инвестициите в словенската жп инфраструктура ще достигнат повече от 10 милиона евро до 2020 г.

 

Най-важният инфраструктурен проект през следващите няколко години е удвояването на линията Копер - Диваца, която е част от Трансевропейски коридор № 5. Това е проект, който излиза далеч извън тесните рамки на словенските железници и е от жизнено значение за цялата национална икономика. Важността му се определя от факта, че осигурява нова връзка на словенските железопътна мрежа с пристанище Копер, което е важен генератор на транспортен трафик в Словения. Портовият транзит на пристанището формира над една четвърт от целия транспортен трафик на словенските железници. От друга страна, словенският жп транспорт осигурява не по-малко от 70% от товара на пристанище Копер. Именно поради това, досегашната единична жп линия между Копер и Диваца постепенно започна да ограничава развитието на двете тясно свързани компании (пристанището и железниците).

 

Процесът на избора на оптималните и икономически обосновани маршрути при удвояването на линията беше поставен през ноември 2003 г. с едно сравнително изследване. На 14 април 2005 г. правителството утвърди най-подходящия маршрут за прокарването на новото трасе. То ще е с дължина 27 км и ще бъде електрифицирано. Понеже минава над неустойчив карстов участък, по него ще има три дълги тунела с обща дължина от 17 км и няколко по-къси тунела. Изграждането на второто трасе ще даде възможност на словенските железници да увеличат капацитета на връзките на Копер с вътрешността, ще доведе до по-голяма сигурност на жп транспорта и ще съкрати времето за пътуване. По-нататък Коридор №5 ще продължи с удвояването на жп линията между Марибор и Шпифилд - Щрас, на границата с Австрия. На свой ред, капацитетът на Десети паневропейски коридор ще се разшири с удвояването на железопътната линия между столицата Любляна и Йесенице, също на австрийската граница. 

 

Тези дългосрочни проекти, които се нуждаят и от съответното финансиране, ще подобрят състоянието на словенската жп инфраструктура. Междувременно, отново започна да се работи и по редица други железопътни проекти. Ще спомена само два от тях. Вече се инсталира оборудването на система за електронна сигнализация и комуникация по линията Любляна - Сезана, където крайната цел е изграждането на централен пункт за ръководство на движението по това важно трасе. Вторият по значение проект е реконструкцията и модернизацията на жп линията между двата най-големи словенски града - Любляна и Марибор. Той включва инсталирането на нова система за сигнализация, както и други дейности по двете линии, които също са част от Коридор № 5. Това ще даде възможност да се постигне по-голяма скорост и така да се повиши конкурентоспособността.

 

В средносрочен план може да се очаква съществено подобряване на състоянието на железопътната инфраструктура по най-важните коридори, пресичащи Словения. Покрай споменатите проекти Словения спешно модернизира и подвижния си жп състав. Резултатите могат да се видят – най-модерните Интерсити и градски пътнически влакове вече пътуват по трасетата на цялата страна.

 

Така, между Любляна и Марибор пътуват три влака от серията Pendolino. Доставката на електрически влакове със 134 второкласни и 30 първокласни места ще позволи чувствително да се ускори времето за придвижване по тази линия и да се предложи на бизнес-пасажерите непознато до този момент качество на пътуване. Предвижда се, в сътрудничество с италианските железници, словенският влак «Казанова», клас SZ 310 Pendolino, да пътува до Венеция.

 

Повече от три десетилетия градските пътнически жп превози се осъществяваха с полски електрически влакове тип 311/315, по-известни с името "Гомулка".  Те бяха въведени през 1964 г. Въпреки старателната им поддръжка обаче, тези влакове са безкрайно остарели и по-нататъшното им поддържане губи смисъл. Това беше причината в цяла Словения да ги заменят с модерните мотриси Desiro на Siemens. Словенските железници купиха 30 от тези електрически влакове, които се движат по жп мрежата на страната като SZ 312/317. Те са модерни и достигат скорост до 140 км/ч. Имат модерния нисък под и специално пригодени тоалетни, позволяващи лесен достъп за инвалиди. Модерната диагностична и информационна система, климатизираните пътнически купета и кабина на машиниста, както и по-комфортното пътуване, са само някои от предимствата, привличащи пътниците. И накрая, но със сигурност не и на последно място, трябва да се отбележи по-евтината им поддръжка. Доказателство за подобреното качеството на превозите е постоянно увеличаващият се брой на пътниците, особено в покрайнините на по-големите градове. По някои линии около Любляна броят на пътниците се е увеличил със 70% в сравнение с последните няколко години. Затова и анализите за нуждата от нови влакове са вече подготвени.

 

Трябва да се отбележи и една малка промяна, която обаче е от голямо значение за пътниците. Ще бъдат купени 280 мобилни терминала за продажба на билети. Ще бъдат модернизирани и гишетата за билети по гарите и офисите на фирмите партньори, като с това до голяма степен ще се намали ръчната продажба на билети във влаковете.

 

Първият инвестиционен рунд в пътническия трафик от много години (дори десетилетия) насам е към края си. В същото време обаче, инвестиците в товарния подвижен състав дори нарастват. От най-голямо значение е модернизацията на локомотивната база. Средната възраст на локомотивите е 30 години. Това означава ниска надеждност и високи разходи по поддръжката. От 2007 г. най-старите електрически локомотиви ще изразходват експлоатационния си лимит и ще бъдат заменени чрез закупуването или вземането на лизинг на нови. В противен случай нарастващият трафик, очертаващ се през следващите години (с прогнози за още по-голям ръст в бъдеще, особено при пристанищния транзит), ще превърне словенските железници в недостатъчно конкурентен играч на транспортния пазар.

 

Ето защо железниците са решили да закупят 20 локомотива, които ще дадат възможност за безупречно поддържане на трансграничните товарни превози. Новите четириосни (и повече) локомотиви на Siemens са на обща стойност 77,8 милиона евро. Те тежат 87 тона, мощността им е 6 МW сила, а максималната скорост - 200 км/ч. Новите локомотиви ще могат да се движат по линиите на Австрия, Германия, Италия, Унгария и Хърватска. Те ще бъдат пуснати като серия SZ 541. По време на предварителните проби, през януари 2004 г., локомотивите се справиха блестящо и поставиха няколко рекорда по линията Копер - Диваца. В края на декември 2005 г. първият локомотив с цветовете на SZ, 541-101, пристигна за изпълнение на по-нататъшния тест. Локомотивът ще бъде използван и за обучение на машинисти. След края на пробите в Словения, локомотивът ще бъде изпитан и в Хърватия и Унгария, за да получи лиценз за движение и по техните жп мрежи. Процедурите за получаване на лиценз в Австрия и Италия също са задвижени. Първите два локомотива ще бъдат официално приети на 2 юни 2006 г. След това ще бъдат доставяни по два локомотива на месец. Последният локомотив ще бъде доставен в края на май 2007 г.

 

Втората по големина инвестиция в подвижен състав е закупуването на 100 товарни вагона. Договорът за купуването на четириосни вагони Habbi(ll)nss беше подписан на 27 юли 2005 г. Първата пратка от 26 вагона трябва да бъде доставена пет месеца, а последните 14 вагона – десет месеца след подписването на договора. Покупката включва 85 Habbinss вагона и 15 Habbi(ll)nss вагона с подвижни вътрешни стени, позволяващи бърза адаптация на вътрешното пространство и рационална експлоатация.

 

Когато говорим за приоритетните проекти през следващите години, не може да не споменем проекта за пътническия център на Любляна. Със съвместните усилия на общината, жп агенцията и външен стратегически партньор, в столицата ще бъде издигнат модерен пътнически център. Първата фаза ще бъде завършена през 2008 г. Строежът струва приблизително 200 милиона евро. Той ще заеме 50 000 кв.м площ на запад от сегашната главна сграда на железниците. Освен всичко друго, той ще предложи и нов пешеходен път на две нива, който ще свързва двете отделени сега части на града и ще свърже центъра с новата автогара. В непосредствена близост до логистичната зона ще има район с магазини, хотел и други бизнес и жилищни сгради.

 

Краткото описание на само някои от главните инвестиции, които са задвижени от словенските железници, очевидно не може да представи цялата картина на тяхната дейност. Всички описани и незасегнати по-големи или по-малки проекти, във и вън от железниците, имат една цел – трансформацията на досегашната тромава компания монополист в модерен, конкурентоспособен играч на международния жп пазар. Следвайки тази стратегия, словенските железници имат всички шансове да постигнат целта си – да станат регионален, пазарно-ориентиран, технологично развит, ефективно работещ лидер в доставките на товарни и пътнически транспортни услуги, поддържащ модерна и сигурна жп инфраструктура.