- Хелзинкската декларация за действия по опазване на околната среда и здравето в Европа

- Виенската декларация и програмата за съвместни действия в областта на транспорта и околната среда;

- Хартата по транспорта, околната среда и опазване на здравето;

- Протоколът от Киото;

- Международните споразумения в областта на транспорта и околната среда

В Решенията на Виенската конвенция е отбелязано, че само комплексният мултимодален подход, основан на пълното отчитане, както на позитивните, така и на негативните аспекти на различните видове транспорт, и на ефективните системи в единното управление на международните железопътни превози, позволяват да се реализират задачите за удовлетворяване на съществуващите транспортни потребности при минималния възможен ущърб за околната среда и здравето на хората.

- създаването на устойчиви системи на железопътните превози на национално и европейско ниво;

- международното сътрудничество в областта на екологическата безопасност на железопътния транспорт;

- хармонизацията на екологическите изисквания към подвижния състав и инфраструктурата.

Основните трудности в дейността по опазване на околната среда не са свързани с особеностите на конкретните екологични проблеми или отсъствието на технически решения, а с недостига на финансови средства, липсата на перспективни организационни мероприятия и недостатъчната информираност на ръководния персонал в железниците.

Освен общите икономически и социални проблеми, сред факторите, намаляващи ефективността на управление дейността по опазване на околната среда в железопътният транспорт са:

- несъвършенства в законодателните и нормативно-правни бази в областта на опазване на околната среда и въздействието на транспорта върху нея;

- отсъствието на отчет или недостатъчен отчет на екологичните фактори в практическото осъществяване на приетите управленски решения в сферата на транспортния комплекс на правителствено и регионално ниво;

- отсъствие на действени икономически механизми, стимулиращи дейността по опазване на околната среда в железопътния транспорт, а също при производството на техника и материали с подобрени екологични характеристики;

- несъвършенство на административните механизми и мерките за ограничаване въздействието на подвижните и стационарни замърсители на околната среда;

- липса на международна координация в научно-изследователската и опитно-конструкторската работа в областта на създаване на технически и технологически решения, способстващи за ограничаване въздействието на железопътните отрасли върху състоянието на железопътния транспорт;

- отсъствие на икономически механизми при внедряването на вече разработените работни технологии;

- недостатъчна информираност при предаване на световния опит за намаляване вредното въздействието на жп транспорта върху околната среда.

Тези кадри, включени в съответните структури, управляват цялостния процес по опазване на околната среда и средствата от екологичния бюджет (т.е. разходите, които железницата прави, за да не наруши екологичното равновесие в резултат от дейността си и за ликвидиране на щетите, нанесени на околната среда).

- опазване на въздуха ( тук е необходима системна инвентаризация на източниците на замърсяване и усъвършенстване контрола).

От друга страна, пътно-ремонтните машини изхвърлят годишно в атмосферата вредни вещества в размер 58 кг/км. Освен това при пресяването в атмосферата се отделя огромно количество прах, който съдържа както бензопирени, така и тежки метали. Шумът от машините на разстояние 25 м е 80 – 85 дБа. Вредното влияние от работата на машините се неутрализира частично от насажденията. Установено е, че 1 хектар насаждения очиства до 18 милиона куб.м въздух от вредни газове и прах. Насажденията локализират йоните на тежките метали и нефтопродуктите в кореновата си система и препятстват тяхната миграция в подпочвените води. При 5-7 редови насаждения значително се намалява и шумът. За жалост обаче, ние унищожихме почти всички създадени насаждения в сервитута на железния път.;

. опазване на водните ресурси (осъществяване на постоянен мониторинг на водата; строителство на нови, модерни съоръжения за пречистване; недопускане замърсяване на жп инфраструктурата; усъвършенстване механизмите на финансова поддръжка, законодателно и държавно стимулиране развитието на водопроводно-канализационна система на предприятията на жп инфраструктурата);

- опазване на почвата (картотекиране на старите замърсявания; инвентаризация на източниците на замърсяване; създаване на ведомствен контрол за наблюдение на източниците на замърсяване; строг контрол върху средствата и технологиите за химически вегетационен контрол на растителността по жп линиите и разработка на мероприятия и превантивен контрол по премахването и);

- управление на отпадъците (провеждане на паспортизация на местата на отделяне и складиране на отпадъци; осигуряване на техническа и технологическа реконструкция с цел намаляване до минимум на производствените отпадъци; разработка и внедряване на технологии за вторична преработка и повторно използване на отпадъци и механизми за икономическо стимулиране; обезпечаване рекултивацията на почвата след отстраняване на отпадъците).

От железопътния транспорт ежегодно се образуват голямо количество твърди битови и производствени отпадъци, значителна част от които се натрупват на територията на железопътната инфраструктура. Направените проучвания в ОСЖД сочат, че твърдите отпадъци от железопътните предприятия се състоят от негодни дървени траверси (67%), нефтопродукти (18%), твърди битови отпадъци (8%), замърсена почва (5%), отработени масли (1%) и утайки от биологически пречиствателни съоръжения (1%). Тук не са включени отсевките от ремонта на железния път, които не са никак малко (около 2 м³ на 1 линеен метър, т.е. около 100 хил.м³ на годината). Имайки предвид, че основната част се изхвърля в сервитута, можем да си дадем сметка за огромното замърсяване на инфраструктурата.

Освен това инфраструктурата се замърсява от превоз на товари, нефт и нефтопродукти, прах, пясък (който се подава за повишаване сцеплението на колелата с релсите), чугун (от калотките),С,Р,Мн и Fe (от изтриване на релсите), биологични отпадъци (растителност) и фекалии, които намаляват експлоатационната характеристика на баластовата призма. Годишно в отсевките се измерват около 1800 тона на км замърсители. При нас тези отсевки се изхвърлят в сервитутната ивица върху насажденията, докато в други страни тази ивица непрекъснато се рекултивира. Освен това валежите от дъжд и сняг в замърсените участъци образуват годишно отточни води, съдържащи нефтопродукти, тежки метали и алфабензопирени до 426 куб.м. на км.

- намаляване на шумовото замърсяване (провеждане на мониторинг за акустично замърсяване; внедряване на нови решения по използването на звукоизолиращи и звукопоглъщащи материали, както и изграждането на противошумни зелени екрани; внедряване на рационални способи за планиране ограничаването на строителството в неблагоприятни райони);

- ограничаване на електромагнитното влияние (инвентаризация на източниците на електромагнитно поле и внедряване на мероприятия по надзор на електромагнитното влияние; създаване на санитарно-защитни зони; внедряване на локална защита);

- редуциране на радиационно влияние (отчитане източниците на йонизиращи излъчвания; ведомствен радиологичен контрол на източниците на йонизиращи излъчвания; организационни и инженерно–технически мероприятия, преди всичко при осъществяване на проектно-строителни работи и при работа с източници на йонизиращи излъчвания).

За преодоляването на тези негативни въздействия на железопътния транспорт върху околната среда, помагат, заемащите площ от около 50 000 дка, над един милион броя дървета и храсти, разположени в различни по вид и предназначение насаждения. Всички те са свързани пряко с техническата устойчивост на железния път и съоръженията към него, като на тази основа удовлетворяват и изискванията за единство с околната среда. По-широкото развитие на защитните и социални функции на зелените масиви и тяхното противопоставяне на отрицателното въздействие от железопътния транспорт е от особено значение както за сигурността на движението, така и за цялостното подобряване на екологичната обстановка в сервитутната ивица, която е връзката между железопътните линии и природния ландшафт.

Освен специфичното предназначение на тези насаждения, свързано със сигурността на железния път и съоръженията към него, те имат и допълнителна функция, свързана с пречистване на въздуха и намаляване на шума, и оказват благоприятно въздействие върху микроклимата. Тези насаждения влияат върху състава на въздуха, отнемайки от него въглеродния двуокис и прахта, и обогатявайки го с кислород. За една година насаждения с площ 1 хектар отделят от 7 до 26 тона кислород, усвояват около 4 тона въглероден двуокис и задържат от 1 до 3 тона прах. Дървесните видове поглъщат вредните газове от въздуха без сами да се увреждат. Много дървесни видове (бял и черен бор, сребрист и обикновен смърч, смрика, платан, дъб и др.) отделят особени летливи вещества “фитонциди”, които са смъртоносни за микроорганизмите и подобряват санитарното състояние на въздуха. Дървесните видове влияят силно върху йонизацията на въздуха, увеличавайки леките отрицателни йони, които оказват положително влияние върху човешкото здраве (в един кубически сантиметър горски въздух се съдържат от 3000 до 5000, а в градската среда – само от 50 до 100).

Голямо е влиянието на дървесната растителност и върху влажността, температурата, вятъра и шума. Опитът с различните противошумни екрани показва, че най-ефективни са зелените екрани. От друга страна 3-редовите насаждения намаляват температурата на безнаставовия релсов път с 5-6⁰ С, което е от голямо значение за безопасността на движението през летните месеци..

Поради всичко това, екологосъобразното запазване, облагородяване и развитие на железопътния ландшафт е специфична и важна област, включваща голям обем от многообразни дейности, свързани, както със сигурността на железния път и съоръженията към него, така и с опазването на околната среда и екологосъобразното изграждане на железопътния ландшафт. Ландшафтът е съчетание на пространство и време, но едновременно с това е и жив комплекс, в който различните природни елементи си взаимодействат и извън обсега на човешката дейност, поддържайки се в стабилно равновесие. Тук са необходими познания за връзката между човека, железния път и ландшафта, тъй като при поддържането на железопътния ландшафт е необходимо не само да се запази неговата пълноценна структура, но с намесата на човека да се осигури най-безболезненото приобщаване на железния път към него и изпълняване на функциите, свързани със сигурността на движението.

Насоките за глобалното управление на околната среда се обобщават в Стратегията и Плана за осигуряване на необходимия капацитет за изпълнение на задълженията на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКОНИК- ратифициран от РБ на 25.07.2002 г.), Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР- ратифициран заедно с Протокола от Картахена по биологична безопасност на 26.07.2002 г.) и Конвенцията на ООН за борба с настъплението на пустините (КБО- ратифициран 2001 г.). Тези конвенции, след ратифицирането им от Народното събрание, стават част от българското законодателство, а от друга страна – са и елемент от подготовката ни за влизане в ЕС.

- да се направи преглед на състоянието на околната среда в НК ЖИ, който ще бъде основа за създаване на система за управление на околната среда. Той трябва да съдържа законови и други нормативни изисквания, проучване на всички практики, прилагани в железопътните администрации за управление на околната среда и идентификация на съществуващите аспекти на околната среда;

- да се определят основните проблеми, касаещи изпълнението на отделните конвенции;

- да се предложи стратегия за изпълнението на тези конвенции;

- да се изготви план, включващ цели, задачи и дейности за реализация на стратегията.

- уврежданията на екосистемите;

- управлението на отпадъците;

- замърсяването на водите;

- политиката, свързана с промените на климата;

- запазване на екологическото равновесие;

- използване на принципите, залегнали в Стратегията за устойчиво развитие на ЕС;

- прилагане на европейското право за опазване на околната среда, което е задължително условие за присъединяването на страната ни към ЕС.

- политиката за устойчиво развитие;

- равни отговорности и задължения на страните;

- прилагане на екологичен подход на всички нива;

- дългосрочни стратегии, програми и планове за управление;

- междуведомствена координация и отраслов контрол;

- събиране на данни за типовете растителност (в сервитутната ивица) и настъпващите изменения в нея;

- взаимодействие с науката;

- управление на информацията;

- участие в програми за обучение за икономическо остойностяване на околната среда и нейното управление.

Целта е до 2007 г. България да влезе в ЕС с напълно изградени звена, които да поемат ефективно управлението на околната среда. За постигането и е необходимо да се изгради единна база данни, включваща всички компоненти на околната среда и факторите на въздействие и се създадат предпоставки за внедряване на международния стандарт ISO 14001. Този стандарт, както и другите международни стандарти в тази област, имат за цел да формулират елементите на една ефективна система за управление на околната среда. Успехът обаче зависи, както от ангажирането на персонала на всички нива, така и от наличието на добре обучени кадри. За да може в железопътния транспорт да се разработи екологична политика, хармонизирана с европейската, и да се осигури (в сътрудничество със заинтересуваните държавни институции) поетапното и изпълнение, е необходимо:

- да се проучи състоянието на сервитутната ивица на железопътната мрежа и намиращите се в нея различни по вид и предназначение насаждения;

- създаването на вътрешна нормативна база, насочена към оптимизиране ефективното управление на екологическата безопасност;

- очертаване на националните цели по снижаване вредното въздействие на железопътния транспорт върху населението и околната среда;

- координацията на дейностите на железопътните администрации за повишаване на екологичната безопасност;

- усъвършенстването на икономическите механизми, стимулиращи дейността по опазване на околната среда;

- създаването и развитие на информационно-аналитични системи по обезпечаване на информация за екологосъоразните технологии в железопътните администрации;

- внедряването на задължителен контрол на техническото състояние с използване на съвременна инструментална база;

- разработване на проект за екологичен мониторинг за оценка и прогноза на изменение състоянието на околната среда на фона на естествените процеси

- обучение на кадри, които да работят по въвеждането на системите за управление на околната среда

1. Программа природоохранных действий железных дорог стран – членов ОСЖД, 2004.

2. Проект ”Национална самооценка на възможностите на България за глобално управление на околната среда”, 2004.