Поредната забележителна книга, която Димитър Деянов предлага, ни връща към отминали десетилетия, когато БДЖ действително са символ и синоним на държавата и държавността. Трудът на инж. Деянов е свидетелство за това как развитието на железопътната мрежа се преплита с превратностите на българската историческа съдба. Авторът разглежда борбата за железопътна независимост на границата между ХІХ и ХХ век като неразделна част от борбата ни за осигуряване на държавен суверинитет. Годините на национални премеждия са време на изпитание и за железопътната система. Изследваният период от 110 години свидетелства за постоянния стремеж на БДЖ към разширяване и усъвършенствуване на експлоатираната железопътна мрежа. Развитието й в годините е свързано с изключителни инвестиционни, технически, физически и духовни усилия на държавата и народа. Впечатлява това, че някои от главните ни железопътни линии са изграждани почти 50 години, т.е. със строежа им е ангажирана активната част от живота на цели три поколения! Трудът на инж. Деянов е убедително свидетелство за това, че първостроителите на нашите железни пътища са гледали на тях като на национален капитал, който трябва да се развива разумно и стопанисва добре. Държавните мъже от голямото Начало на изграждането на мрежата, без съмнение, са имали усещането, че историята им е отредила да работят за нещо много значимо и определящо за просперитета на държавата. Вярвали са, че с добра железница ше бъдем по-силни. Показателно е как с едно вече забравено българско упорство, във време, когато волята на народа е поставена на най-голямо изпитание, включително в години на война, ние сме продължавали да строим железници. Тези впечатляващи факти от отдавна отминали десетилетия са подходящ повод да се обърнем назад и сравним днешните си нагласи за бъдещето на железопътната ни инфраструктура с нагласите на хората от онова време. Народът ни се е гордеел с железницата си. Лицата от старите фотографии, илюстрации към книгата, излъчват самочувствието и гордостта на предходниците ни заради възможността на фона на железницата да останат в нашата памет.

Първите 50 години на БДЖ, белязани с динамично развитие и професионален оптимизъм, са любимата “територия” на изследователя Димитър Деянов. За него няма съмнение, че до средата на 40-те години, когато историята спуска над континента трагичната си политическа завеса, нашата железница е била хармонизирана с изискванията на европейската железопътна система. Със своята активна и прагматична техническа политика в онези години страната ни е имала определяща роля и за развитието на железопътните съобщения на Балканите. Инженер Деянов притежава изключителен дар на разказвач. Той с възхищение говори за строителния подвиг, извършен с двете преминавания на железницата през Балкана, за забележителните технически решения при строителството на участъка Стряма-Клисура от Подбалканската линия и елегантните изкуствени развития между гарите св. Петка и Черна Места по теснопътната железница в Родопите. В изследването е намерила място и любимата на автора тема за красотата и неповторимостта на много от мостовите съоръжения по нашите линии.

Книгата на инж. Деянов е написана с познатата ни любов към всичко, което е железница. И въпреки доловимите тъжни акорди в края, новото изследване на автора освен докосване до историята е и апел да бъдем горди с това, което сме били, и при срещите си с предстоящото да не обръщаме гръб на отминалите десетилетия, които често напомнят за забравени идеи и решения, и предлагат толкова необходимите ни днес “опорни” точки. Чрез перото си авторът иска да подскаже, че при пасивно отношение към сегашното състояние и перспективите за развитието на железопътната ни мрежа, България може да се превърне в трудно проходим и непривлекателен инфраструктурен „остров”.