Транспортната теорема и железниците
В геополитиката има едно правило, известно повече като „транспортната теорема”. Съгласно нея, всяка геополитическа зона (т.е. конкретно политико-икономическо „голямо пространство”) може да съхрани единството си, само ако скоростта на развитие на нейната инфраструктура е по-висока от скоростта, с която се развива икономиката в отделните и региони. Приложена към Европейския съюз, част от който съвсем скоро се надява да стане и България, тази теорема определя приоритетното значение на инфраструктурните проекти за бъдещето на обединена Европа.
Както е известно, в тези проекти на железниците се отделя ключово място, а ускореното им развитие се приема за императив. За да се реализира това развитие обаче, се изисква не само ясно формулирана европейска железопътна стратегия, но и добре обмислени национални стратегии на отделните страни-членки и кандидатки.
Сред големите недостатъци на българския преход беше именно отсъствието на ясно формулирана транспортна и, в частност, железопътна стратегия. Последица от което стана невъзможността да се определят приоритетите в развитието на българските железници в новите пазарни условия, както и целите и етапите в реформирането на БДЖ. Редица ключови инфраструктурни жп проекти бяха забавени, някои от тях безнадеждно, докато за други не бяха подбрани най-подходящите изпълнители (както от чисто икономическа, така и от геостратегическа гледна точка). В резултат от това някои от съседите, които за разлика от нас отдавна разполагат и следват добре премислени транспортни и железопътни стратегии, успяха да реализират крупни проекти, водещи на практика до транспортното
заобикаляне на България. Едва през пролетта на тази година у нас започна обсъждането на проект за такава стратегия, по който обаче има още доста да се работи.Разбира се, националната железопътна стратегия съвсем не се изчерпва само с инфраструктурните проекти. Тя включва наличието на конкретна визия за модернизацията на железниците, включително на техния подвижен състав; за взаимоотношенията между железопътните превозвачи и компанията, стопанисваща жп инфраструктурата; за съхраняване позициите на националния превозвач след навлизането на транспортния ни пазар на големи чуждестранни жп компании; за публично-частното партньорство в сферата на железниците, както и за механизмите, по които ще се извършва приватизацията на част от дейностите в тази сфера.
Затова, когато днес се говори за необходимост от нова национална транспортна схема, която да подобри координацията между различните видове транспорт, както и за евентуалното създаване на консорциум, обединяващ двете ни национални железопътни компании, не бива да забравяме, че всички тези мерки ще имат положителен ефект само в рамките на ясно формулирана и съобразена с българските реалности и европейските изисквания железопътна стратегия. В тази връзка е необходимо формирането на специализирани звена отговарящи за стратегическото планиране във всички държавни ведомства, чиято дейност е свързана с железопътния отрасъл.
Това е пътят за успешното интегриране на българския транспорт в европейската транспортна мрежа, както и за приоритетното развитие на националната инфраструктура в съответствие с изискванията на цитираната по-горе „транспортна теорема”.
Инж.Тодор КОНДАКОВ
Главен редактор
.:: Начало ::.