Министърът на транспорта Петър Мутафчиев:
Ще търсим най-добрия вариант за преструктуриране на железниците
Новият министър на транспорта Петър Мутафчиев е роден през 1961 г. Инженер е по образование, завършил Химико-технологичния и металургичен университет. Познава добре ресора транспорт. Трудовата му биография и политическата му кариера са пряко свързани с този сектор. От 1988 до 1997 година извървява пътя от технолог до директор на Завода за спирачни съоръжения към БДЖ.
През 1995 г. е избран за председател на Общинския съвет в Първомай. Член е на Висшия партиен съвет на БСП. Народен представител в 38-то, 39-то и 40-то Народно събрание. Заместник-председател на Комисията по транспорт и телекомуникации в 39-то Народно събрание и член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
От средата на август тази година - министър на транспорта в коалиционното правителство, оглавявано от Сергей Станишев.
Месец след встъпването му в длъжност Петър Мутафчиев представи екипа си и обяви за основни приоритети в работата на транспортното ведомство безопасността и сигурността на транспортната система, модернизирането й, ускоряването на изпълнението на проектите по предприсъединителните фондове на Европейския съюз, повишаването на качеството на обслужване на пътниците и подобряването на отношенията с транспортния бизнес. Новият министър поема тежък път на реформи с ясната цел - осигуряване перспективите за развитие на бранша.
С министър Петър Мутафчиев разговаря управителят на Груп Актис България и съиздател на списание „Железопътен транспорт" Цветина Русева.
Г-н Мутафчиев, кариерата Ви е свързана с транспорта. В предишното Народно събрание бяхте заместник-председател на Парламентарната комисия по транспорт и телекомуникации. Вече като министър на транспорта на Република България, кои са основните цели, които ще се стремите да бъдат постигнати в този
сектор?Вярно е, че като народен представител, а в 39-тото Народно събрание и като заместник-председател на Комисията по транспорт и телекомуникации, следях отблизо работата на ведомството. От парламентарната трибуна съм имал питания, излагал съм становища... Безспорно, познаването на материята позволява да се навлезе по-бързо в детайлите, в спецификата. С две думи, проблемите са същите, но подходът към тях е различен. Задача на министъра е, на базата на ясен анализ, той и екипът му да предложат най-добрите варианти за преодоляване на проблемите. Затова основна цел в началото на мандата е подготовката и предлагането на работещи в перспектива схеми за цялостно и дълготрайно решаване на проблемите в сферата на транспорта.
От приоритетите, които наскоро обявихте, представяйки екипа си, стана ясно, че се нагърбвате с нелеки ангажименти. Един от тях е обновяването, модернизацията на инфраструктурата, в това число и железопътната. Държавата ще инвестира ли в тях?
Естествено е, дори бих казал задължително, държавата да направи своята стъпка. Няма модерна държава, която да не инвестира, трябва да се използват всички лостове на пазарната икономика, така че да бъдат стимулирани и чуждият, и родният бизнес за участие в строителството. Успоредно с това, максимално ще прилагаме и различните форми на концесионни и приватизационни механизми за решаване на тежките инфраструктурни проблеми.
Г-н министър, ще има ли ново обединение на БДЖ АД и НК ЖИ под формата на холдинг, консорциум или нещо друго?
Със сигурност, обединяването няма да бъде направено механично, както стана с експресното им разделяне. Необходим е задълбочен анализ. Екип от специалисти ще реши кой е най-приложимият начин за тяхното обвързване. Вариантите не са малко. Факт е обаче, че разделянето задълбочи проблемите в железопътния сектор и не доведе до положителни резултати. Моделът се оказа непродуктивен. След разделянето, освен предвиденото в държавния бюджет, инфраструктурната компания трябваше да събира и такси от БДЖ и другите лицензирани превозвачи за ползването на железния път. Резултатът е, че БДЖ дължи вече около 50 млн. лв. на НК ЖИ.
Широко рекламираните доскоро, лицензирани частни жп превозвачи, нищо ли не плащат?
От тримата лицензирани частни жп превозвачи, само един работи реално и Железопътната инфраструктура разчита основно на приходите от държавната БДЖ, което пък дава своето отражение върху цените.
Министерството на транспорта ще продължи ли да бъде регулатор в отношенията БДЖ АД - НК ЖИ?
На този етап - да.
Железниците бяха сред най-тежко пострадалите от природните бедствия през това лято, като щетите се оценяват на около четвърт милиард лева. Това беше и един от първите проблеми, с които се заехте след встъпването Ви в длъжност. Каква е ситуацията в момента?
Щетите на жп инфраструктурата действително са огромни. Заради разрушения или опасно подкопан релсов път, БДЖ също трупа големи загуби. Разбира се, има ремонтирани и възстановени участъци. Но проблемът със свлачищата остава. Рискуваме 30-те милиона лева, отпуснати от Министерския съвет и в голямата си част инвестирани в спешна ремонтна дейност, да се окажат безмислено изразходвани, ако не укрепим свлачищата. Защото в противен случай, при силни есенни дъждове, е реална опасността отново да рухнат току-що възстановени участъци от мрежата.
Как възнамерявате да решите социалните проблеми, с които се сблъскват през последните години българските железничари?
Железниците са в тежка финансова ситуация. Вече ми е представен график за изплащане на заплатите. Социалният проблем обаче не може да се реши от днес за утре. Необходима е програма за финансово стабилизиране на железниците, която да гарантира както наваксването в изплащането на заплатите в максимално кратки срокове, така и социалната и трудовата сигурност на работещите в този сектор.
А откъде ще дойдат средствата за заплати?
Ще Ви отговоря с конкретен пример. Може да се разреши продажбата на дълготрайни активи на БДЖ и НК ЖИ заради изоставането в заплатите. Но ще бъде наложен и строг контрол, за да могат средствата от продажбите да бъдат разпределени за трудови възнаграждения, а не както е досегашната порочна практика - парите вместо за заплати, да отиват за запушване на стари финансови дупки или за други цели.
Отговорът Ви наистина беше конкретен, но пак опираме до степента на ангажираност на държавата по отношение на железниците. Как виждате отношението държава - железници?
Вече казах за възможността и необходимостта държавата да инвестира в железопътната инфраструктура.
Ще търсим най-добрия вариант за преструктуриране на железниците, на базата на задълбочен професионален анализ и ясни ангажименти на държавата. В сегашното си състояние железопътната инфраструктура не е привлекателна за потенциалните концесионери. За да имаме стабилна, гарантираща безопасността инфраструктура, която да позволява движение с нормални за Европейския съюз скорости, трябва да се започне отнякъде. Затова е и толкова спешна необходимостта от разработване на стратегия за жп транспорта, която да определи точното място на държавата. Нужни са и редица законодателни промени.
Г-н Министър, ще успее ли страната да защити конкретни проекти пред големите европейски структурни фондове, за да се осигурят и реални бъдещи инвестиции?
Ще бъде ускорена работата по разработката на инфраструктурните проекти, за да бъдем готови след 2007 г. страната ни да кандидатства за средства от кохезионните фондове на Европейския съюз. Налагат се и спешни законодателни промени, и подобряване на взаимодействието между администрациите на отделните министерства, за да бъдат преодолени пречките пред реализирането на такива проекти. В момента, чисто правни - отчуждителни процедури, бавят проекта за електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград в строителството на първата отсечка между Крумово и Първомай. Трябва да бъде отстранен вътрешният бюрократизъм, за да не може за в бъдеще, поради забавяне, България да губи средства от Европейските фондове. Защото модернизацията на транспортната система няма как да бъде осъществена, без правилното усвояване на средствата от тези предприсъединителни фондове, които за периода 2007-2010 г. ще бъдат около 380 милиона евро.
От доста години насам Вие сте първият министър, биографично свързан с железниците, който оглавява Министерството на транспорта. Влагате ли и личен сантимент в отношението си към БДЖ и към българските железничари?
Да, сигурно го има този момент! По образование съм инженер-металург, но професионалната ми кариера ме свърза с железниците. Познавам българските железничари и категорично мога да твърдя, че тяхното ниво на подготовка не отстъпва от това на европейските им колеги. Затова те имат пълното право да изискват от мен, от екипа ми и от цялото ръководство на Министерството на транспорта, да направим всичко необходимо за осъществяване на такава държавна политика, която да гарантира перспективите и сигурността пред достойната им професия.
.:: Начало ::.