Напоследък природата наблюдава България със смръщени вежди. Нанася ни удар след удар, разплаква не едно или две семейства. Ако железницата можеше да плаче, би ронила крокодилски сълзи... Щеше да ридае за собствената си участ, сполетяла я през черното лято на 2005 г.

Но сякаш има и нещо по-страшно от кошмарните дъждовни дни на железничарите. И то не е ураганът „Катрина”, който вилня из САЩ. Стихията с нежно име взе стотици жертви и причини милиарди долари загуби на една от най-мощните държави в света. Всъщност, не тази смразяваща статистика ме плаши най-много. Защото природата е висша сила, тя няма човешко измерение, никой не е в състояние да й се противопостави. Единственото, което сме в състояние да направим в такива случаи е да се опитаме да ограничим последствията. И да съградим едно по-добро бъдеще от останките на своето минало.

В подобни моменти си мисля, че ръката на съдбата се намесва в живота ни. Няма нищо свръхестествено обаче, в поведението на една група от нашето общество. Странно кой я е определил като малцинство. Защото те явно са със самосъзнанието на мнозинство и живеят с убеждението, че действията им са, и ще останат, безнаказани. „Дългата” ръка на закона някак учудващо не може да настигне шепа самозабравили се роми.

Всеки ден те трупат в актива си разнородни геройства. Нападения над полицаи, щурм срещу сгради на „Енергоснабдяване” в Перник, опити за „безплатно” пътуване с влакове на БДЖ ЕАД и всекидневни добре организирани атаки на товарни влакове. Единственото обяснение, което ми хрумва е, че ромите смятат тези компании не за търговски дружества, а за регулярно раздаващи социални помощи благотворителни институции.

Всеки ден ураганът „Ромина” върти в луд кръговрат служителите на железницата. Численото превъзходство и вътрешното обединение на ромите, безспорно им дава психологическо превъзходство. Свидетели сме на странна трансформация. От обикновени граждани, с идентични права и задължения като българите, те се превръщат в недосегаеми рамбовци. Нелогично, но факт! Принудени сме да се страхуваме в собствена си държава. За пътниците си, за товара си, за живота си. Санкциите, произтичащи от извършените нарушения, сякаш не се отнасят за ромското население.

Нека мислено се пренесем в пътнически влак, движещ се по някой от обявените от БДЖ ЕАД проблемни маршрути. И понеже аз ви поканих на тази импровизирана разходка, ще ви бъда гид. Часът е 5 следобед, а избраният влак е от столицата към Пловдив. Чувствате се зверски изморен, иска ви се час по скоро да зърнете града на тепетата. Със съжаление установявате, че действителността има чай шукарие привкус. Стотина роми са плъзнали в същата композиция. Нищо, казвате си! Всеки има право на транспортно обслужване. Да, но дочувате разправии и разбирате, че те отказват да заплатят стойността на билета. Категорично и вулгарно се възпротивяват на законното искане на служителите на железницата, които просто се опитват да си вършат работата. Поемайки сериозен риск за собственото си съществуване те все пак успяват да съберат дължимото. До утре. Когато ромската група отново ще се качи и кондукторите може да нямат същия късмет.

Какво си мислите в този момент? За изкушаващата тортичка, от която се лишихте, за да си заплатите билета? За учудващата смелост на кондуктора? Или, че ако за един българин, глобата е сигурна, то богопомазаните роми вилнеят на воля и продължават да нанасят огромни щети на железницата. Дори вие забелязвате зейналите пробойни в и без това изтънялата и риза. Хрумва ви чудесна идея. Още утре ще звъннете в БДЖ ЕАД за да споделите рекламното послание, което се върти в главата Ви след преживяното. „Пътувайте с влака на приключенията – случка с неизвестен край”. Днес победата е на страната на закона, утре монетата може да се обърне.

Отворете си очите. Пътуването приключи. Можете да слезете от „Ромиент експрес”. С въздишка на облекчение, че днес справедливосттта победи.

Новините, които железопътната компания, изпраща до медиите все повече приличат на черна хроника. Съдържанието им досущ прилича на полицейски рапорт. Извиненията към пътниците за хроничните закъснения, причинени от големи групи роми, без редовни превозни документи, вече звучат изтъркано. Случаите на поставени препятствия върху железния път станаха по-чести и от изсвирванията на локомотивите. Не бих могла да предвидя какви последствия ще имат тези барикади върху психиката на машинистите на товарните влакове. Едва ли е лесно да гадаеш дали изневиделица наживо пред очите ти няма да се разиграе сцена от истински уестърн...

В този текст не бива да се търси някаква етническа неприязън. Напрежението, което вероятно сте доловили, се дължи на недоумението и несъгласието ми с конкретната обстановка. Не може цялата железница да стои на колене пред група роми! Не може същите тези личности да всяват страх в цялата страна! Не може мнозинството да се превръща в малцинство!