Публично-частното партньорство: големият шанс на железниците

 

Драматичната демодернизация на българските железници през последните 20-25 години, която засегна както подвижния състав, така и състоянието на националната жп мрежа, императивно постави въпроса за средствата за осъществяването на необходимата позитивна промяна. В железниците трябва да се инвестира – и то не само защото такава е политиката на ЕС, чийто член България ще стане след по-малко от сто дни, а защото го изискват собствените ни стратегически интереси.

 

Правителството нееднократно потвърди ангажиментите си в транспортната сфера и към железниците, в частност. Което е изключително важно, понеже дава шанс и за усвояване на значителните европейски фондове в тази сфера. Ограничените възможности на страната ни обаче не позволяват да се разчита единствено на държавното финансиране или пък само на еврофондовете. Ако българските железници действително се стремят не просто да оцелеят, но и да си извоюват достойно място на европейския транспортен пазар, ще трябва да потърсят и други механизми на финансиране. Особено перспективно в това отношение изглежда публично-частното партньорство – една вече наложила се в Европа форма на дългосрочно сътрудничество между обществения и частния сектор, при което рискът се поема от по-подготвения измежду участниците. Тя може да се реализира както с представители на българския частен бизнес, така и с компании от чужбина.

 

Въпреки тежката ситуация в родните железници, налице е определен интерес от сериозни чуждестранни инвеститори към съвместни предприятия. А там, където такъв интерес все още липсва, дълг на самите железници е да направят всичко възможно, за да го провокират. Вероятно би било добре, схемата да се реализира първоначално в по-периферните дейности на железниците, например в организирането на пътувания с ретровлакове. В Европейския съюз това е изключително печеливш бизнес, там функционират стотици фирми (някои от които със значителни финансови възможности). Формирането на съвместно дружество с достатъчно авторитетна компания от този отрасъл, като БДЖ участва в него със своя ретро подвижен състав, а партньорите – с финансови инвестиции и мениджърски опит, може да се окаже успешно начало. Което да бъде последвано и от по-сериозни съвместни проекти в сферата на комбинираните превози, поддръжката на инфраструктурата и т.н.

 

През 1894 първият ръководител на българските железници инж. Петко Николов отбелязва: „Построяването на българските железници е свързано действително с огромни материални жертви, особено за една страна като нашата, която не притежава нужните капитали у себе си, а трябва да ги търси и заема от чужбина, но тези жертви се уравновесяват, когато експлоатацията им е поставена върху една организация на здрави начала и уредби, които обезпечават, ако не големи печалби, то поне известни изгоди”.

 

Очевидно, преди повече от век, първостроителите на българските железници са били съвсем наясно за необходимостта от привличането на допълнителен капитал за развитието им. Днес тази необходимост е още по-голяма, а публично-частното партньорство може да се окаже големият шанс на железниците в това отношение.

 

Инж. Тодор КОНДАКОВ

Главен редактор