Теснолинейната жп линия Кочериново - Рилски манастир

Инж. Димитър ДЕЯНОВ

Точно преди петдесет години експлоатацията по тази извънредно живописна теснолинейка, с междурелсие 600 мм, беше преустановена и впоследствие железният път – демонтиран1. Последният влак, украсен с черни знамена, потегли от гара Рилски манастир на 31 март 1960. Тогава журналистите писаха, че всички монаси, работещите в района на манастира, и всички намиращи се там през този ден са дошли на изпращането, че локомотивната свирка пищяла непрекъснато за сбогом, докато влакът се спускал по Бричеборския склон, че населението на цялото Рилско корито излязло покрай линията, за да види последния влак...

В продължение на няколко години преди това, усилията на защитниците на линията и петициите от местното население срещу нейното закриване не дадоха резултат. По-късно се отчете, че унищожаването на тази железница – уникат, е голяма грешка на тогавашното ръководство на БДЖ и на българската държава, но линията вече я нямаше.

Със закриването на теснолинейката Кочериново - Рилски манастир бе сложен край на докосването на българските железници до Светата Рилска обител, с което обаче обществеността така и не пожела да се примири. През изминалите 50 години многократно са правени опити за възстановяване на железницата по долината на река Рилска и Рилския манастир. Още през 1966, група железничари, които бяха против закриването на теснолинейката, публикуваха предложение за нейното възстановяване, вече с междурелсие 760 мм и моденизиране, по подобие на известната швейцарска алпийска железница Jungfraubahn, или на не по-малко живописната австрийска – Mariazellerbahn. И отзвукът не закъсня. Местните общински ръководства в Рилското корито (с телеграма от 7 декември 1966), Българският туристически съюз, Комитетът по опазване на околната среда и ред други организации, както и много граждани, с писма и публикации в печата, подкрепиха горещо идеята, през периода 1967-1980.

Последваха и конкретни инициативи. Така например, в генералната сметка на проектирания водоснабдителен комплекс “Рила” през 1982 беше предвидена сумата от 5 млн. лева за възстановяване на теснолинейката. В новия тогава градоустройствен план на град Рила, изработен в КНИПИТУГА и приет на 16 юни 1983, беше нанесена следата за преминаването на възстановената жп линия през града. Прие се проектираният нормален жп клон от гара Кочериново до КМЗ “Никола Вапцаров” да бъде продължен до град Рила, а оттам да се изгради модерна теснолинейна жп линия до гара Черней, на кота 1260 м (под връх Черней), след което да се забрани масовото автомобилно движение от град Рила нагоре към Рилския манастир и в целия резерват.

Не минаваше година, без да се проведат срещи с представители на окръжните и общинските ръководства в Рилското корито, в заинтересовани министерства, комитети, проектантски институти, както и в самия Рилски манастир.

През 1994 се направи опит да бъде създадена фондация “Железница Рилски манастир”, поставяща си една-единствена цел: “Възстановяване на железницата гара Кочериново - град Рила - Рилски манастир - гара Черней”.

Всички централни вестници отразиха тази оригинална инициатива. Но опитът остана безуспешен. Основателите нямаха зад гърба си никаква сериозна подкрепа. Нямаше кой да лобира пред новосъздадените банки, където се въртяха големите пари, между новозабогателите граждани, затова и не се намериха спонсори. В подкрепа на идеята се обяви и Драговитийският епископ Йоан – по това време игумен на Светата Рилска обител, който на 15 юли 1994, в специално писмо, призова държавата да върне предишните земи и гори на Рилския манастир и обеща да няма претенции за отчуждения от страна на манастира за местата, през които ще мине железницата.

На 28 май 2002 се учреди Сдружението “Рилска железница”, с основна цел “да обедини възможностите, уменията, опита и знанията на членовете си за възстановяване на жп линията Кочериново - Рилски манастир”. Няколко години Сдружението развиваше активна дейност. Достигна се до изработване на идеен проект за първата част на линията: Кочериново - град Рила и до предпроектни проучвания на втората част: град Рила - Рилски манастир - гара Черней, които бяха представени пред обществеността в Рила и в Рилския манастир. Но нито този напредък в работата, нито издадените рекламни материали и срещи на различни равнища, можаха да предизвикат интерес и да привлекат необходимите финансови средства за строителството на линията.

С цел намаляване на капиталните вложения, се появиха идеи, на две места по трасето да се допуснат къси зъбчати участъци (както при Jungfraubahn), което ще позволи да се избегнат изкуствените развития, да отпадне необходимостта от някои по-скъпи съоръжения и да се намaли общата дължина на линията.

Няма друг случай в железопътната ни история, когато толкова продължително и така настойчиво да се е водила борба за възстановяването на една жп линия. Запазването на Светата Рилска обител и целия природен и исторически резерват по долините на реките Рилска и Илийна, изисква преустановяване на масовия автомобилен достъп в този район, премахване на постоянното автомобилно обкръжение на манастира, замърсяващо атмосферата с газове, за които, чрез измервания и наблюдения, отдавна е доказано, че ерозират стенописите и самите вековни сгради. Да се надяваме, че ще дойде времето, когато най-после, частната инициатива, подкрепена с необходимия капитал, ще построи една модерна железница Кочериново - Рилски манастир и така ще създаде необходимите условия да бъдат спасени и запазени както Рилския манастир, така и целия район около него, за следващите поколения.