2012
2011
2010
2009
2008
2007
archives









Модели за управление на риска в жп транспорта

Модели за управление на риска в жп транспорта

Мария СТЕФАНОВА ИА ЖА

 

Проблемите, свързани с управлението на риска, са сред ключовите в жп транспорта както за превозвачите и инфраструктурните оператори, така и за всички останали участници в жп системата. Особено значение играе управлението на риска за националните органи по безопасност.

Съгласно Директива 2004/49/ЕО, Европейската комисия (ЕК) следва да приеме първия комплект общи методи за безопасност (ОМБ), обхващащи, най-малко, методите за определяне и оценка на риска, посочени в член 6, параграф 3, буква а, от посочената директива (вж. Регламент /ЕО/ №352/2009, от 24.04.2009, за приемане на ОМБ). Това поражда необходимостта от формирането на методика, на чиято основа да се изградят конкретни модели за анализ и оценка на риска.

 

Риск и управление на риска

Разработката на методика по управление на риска (УР), включваща анализ и оценка на риска, изисква недвусмислено разбиране и тълкуване на ключовите понятия: опасност, риск, анализ и оценка на риска, управление на риска. Те могат да се формулират като:

опасност условие, което води до злополука;

Риск честота на възникване на злополуки и произшествия (причинени от опасности), имащи, като следствие, причиняването на загуби, както и степента на тези загуби.

Това определение идва от разбирането, че рискът е производен на вероятността една злополука да се случи, умножена по равнището на негативното въздействие, ако последната действително се случи. По-нататък ще се придържаме именно към това разбиране за риск.

Що се отнася обаче до следващото ключово понятие, имащо пряко отношение към настоящата статия т.е. анализа на риска (АР), дефинирането му като системна употреба на цялата достъпна информация за идентификация на опасностите и за преценка на риска (systematic use of all available information to identify hazards and to estimate the risk виж ISO/IEC 73), ми изглежда недостатъчно, от практическа гледна точка, т.е. от позицията на изработване на методика за анализ и оценка на риска. Затова предлагам една, според мен, по-точна дефиниция, а именно: Управлението на риска е процес на анализ на риска определяне на опасностите, т.е. източника на злополуката, включително причините за опасността, оценка на вероятността опасностите да се случат, както и на загубите в резултат от тях, и, накрая, разработването на мероприятия за избягване на опасностите или за минимизирането на негативното им въздействие (курсив мой б.а.).

Съответно, УР се разбира като тристепенен процес, състоящ от:

1. Анализ на риска При анализа на риска (АР) се идентифицират:

- опасности, т.е. определяне на източниците на злополуките;

- ефектът/резултатът от опасностите;

- причините за опасностите.

2. Оценка на риска:

- преценяване на вероятността да се случи опасността;

- преценяване размера на загубите, ако се случи опасността.

3. Планиране и осъществяване на мероприятия за:

- избягване на опасностите;

- минимизиране на негативното им въздействие в случай, че рискът се осъществи;

- контрол на обратна връзка, т.е. ако мерките са успешни, защо са такива, и, съответно, ако мерките се оказват неуспешни, кои са причините.

Ключовата особеност на анализа на риска е, че не просто се определят източниците на произшествията и злополуките, т.е.опасностите, но и трябва да се разкрият причините за тях. Именно такъв тип анализ + оценката на риска, позволяват управлението на риска, т.е. разработката на мероприятия за избягване на опасностите и/или минимизиране на загубите. Без подобно разкриване на източниците на произшествията и причините за опасностите не е възможно да се разработят мероприятия за избягването им или да се минимизира тяхното въздействие.

 

Разработка на модел за анализ и оценка на риска

Разработката на модел за анализ и оценка на риска предполага, като базово условие, формирането на многофункционална група. Последната трябва да е съставена от експерти с различна специализация от такива в сферата на жп транспорта, до експерти по управление на безопасността. Както показва световната практика, организацията на работата на експертната група предполага провеждането на серия от дискусионно-творчески сесии. В съдържателен план, сесиите включват следните стъпки:

- Събиране на конкретна информация, на основата на различни доклади и сведения за жп инциденти, за определен период от време;

- Класификация на инцидентите на основата на разработени от експертната група критерии (вж. таблица 1);

- Статистическа класификация на инцидентите въз основа на това, колко често се случват те за определения период. По правило, тя се осъществява във формата на т.нар. АВС диаграма, наричана още диаграма Парето (вж. фиг. 1);

Целта на диаграмата Парето е да се установи относителната тежест на отделните видове произшествия (инциденти) както в абсолютни бройки, така и в проценти.

- Съответно произшествията, които следва да минат през т.нар. алгоритъм на анализа на произшествията ААП (вж. таблица 2).

Определянето на първичната причина (т.нар. първо равнище) означава класификация на произшествията по основния фактор, който ги е причинил. Това предполага следните възможни първични причини:

- Техногенен фактор, т.е. произшествието е резултат на повреди в подвижния състав или жп инфраструктурата;

- Човешки фактор, т.е. произшествието е резултат на човешкия фактор в различните му прояви;

- Природно-екологически фактор, т.е. произшествието е резултат на природна причина.

По-нататък, тези първични причини се класифицират на подпричини, т.е. второ равнище причини, след това на трето равнище и т.н., до установяване крайната причина на произшествието (вж. таблици 3 и 4).

Проследяването на логиката на причинната връзка е изключително важно, от гледна точка разкриването на предпоставките и идентификация на признаците, тъй като на тази основа става възможно формиране на мероприятия за предотвратяване на произшествията (виж. таблица 5).

Формирането на логическата връзка произшествие причини признак е от огромно значение за формирането на цялостна система за управление на риска, особено предвид разработката на мероприятия за избягване на риска.

На основата на анализа на произшествието се осъществява оценка на риска при отделните видове произшествия, за определен период. Тази оценка се изразява чрез т.нар. рисково число, което се изчислява на основата на два базови критерия: тежест на последствията и честота на възникване;

Стойността на риска се изразява в степени: висока-средна-ниска с числа от 10-5-1. Максималната стойност на оценката на риска, при отделните видове произшествия, е равна на 100.

На основата на оценката на риска при отделните видове произшествия и разкриването на причинната връзка става възможна разработката на мероприятия за предотвратяване на произшествията или най-малкото за минимизиране на загубите, което е и ключовата цел на един модел по управление на риска.

 

Заключение

В заключение може да се каже, че разработката на съвременни модели за управление на риска в жп транспорта оказва въздействие в няколко посоки:

- Систематизация на произшествия, причини и мероприятия;

- На основата на горната систематизация, усъвършенстване на квалификационното ниво на максимален брой участници в жп системата;

- Повишаване равнището на осъзнаване на ключовите проблеми във функциониране на жп системата;

- Максимална ориентация на действията за повишаване на безопасността в посока на превантивен тип мероприятия;

- Модернизация на управлението на риска чрез интеграцията му с информационно-комуникационните технологии, представени от т.нар. експертни системи .

В крайна сметка, всичко това, в своята съвкупност, води до повишаване общото равнище на безопасност на жп транспорта.