2012
2011
2010
2009
2008
2007
archives












Перспективи за развитие на транспортен възел Бургас

Проф. д-р инж. Йордан ТАСЕВ – НТСТ

Доц. д-р инж. Милчо ЛЕПОЕВ – УАСГ

 

Tasev.jpgБургас е голям пристанищен град, административен център на стопански, промишлен район и на курортните комплекси, разположени по Южното Черноморие. Железницата достига до града през 1890, две години след основаването на БДЖ. Но през този период влаковете, идващи от София, минават по сложен маршрут: До гара Саранбей (Септември) те се движат по новопостроената от БДЖ линия, след това продължават през Пловдив, Търново Сеймен (Симеоновград), по линията (строена през 1874), през Нова Загора, до Ямбол, която е собственост на Компанията на Източните железници. След това, до Бургас, влаковете отново се движат по линия на БДЖ. Купуването на билети и заплащането на превозни такси на две администрации силно затрудняват пътническите и товарните превози. През 1910 е завършена директната линия Пловдив - Стара Загора - Бургас. Транспортното разстояние София - Бургас е намалено с 20 км, в сравнение с описания по-горе обходен маршрут. През 1908 Източните железници стават държавна собственост. Административните пречки за обслужване на Бургас с жп транспорт са премахнати. В района започва изграждане на няколко промишлени предприятия, а пристанището се разширява и модернизира.

През 20-те години на миналия век се строи новата челна пътническа гара, а до нея Сточна гара, коловозни групи за обслужване на пристанището и голямо ветрилообразно локомотивно депо. Схема на жп възел Бургас, включваща всички съоръжения, построени в миналото и проектирани сега, е показана на фиг. 1.

 

Обслужване на пътническите влакове

След края на Първата световна война и възстановителния период, през втората половина на 20-те години на ХХ век започва подем в българската икономика. Бургас се оформя като важно пристанище и административен център. Развиват се и съседните курортни селища. Бързо нараства броят на пътниците във влаковете. Старата гара вече не задоволява нуждите и започва строежът на нова челна пътническа гара, сгради за превозна служба с отпочивни стаи за поддържането, медицинска служба, столова и други гарови съоръжения.

Интересно е, че през същия период се проектира и строи нова пътническа гара и във Варна, по-близо до центъра на града и пристанището. Решено е гарите Бургас и Варна да се строят по един и същи проект за приемното здание, пероните и коловозните групи. Вероятно това решение е взето за икономия на проектантски хонорар, но то ни учудва и сега. И двете приемни сгради са красиви, с оригинална архитектура. Но само често пътуващите и наблюдателни пътници могат да познаят, че показаната на фиг. 2 гара Бургас, не е гара Варна преди обновяването й. В другите страни гаровите сгради на големите градове имат специфична и неповторима архитектура.

Бързи влакове започват да заминават от Бургас за София, през Пловдив, от 1911, а през Карлово – от 1953, след построяване на Подбалканската железопътна линия.

На фиг. 3 е проследена графично промяната в броя на пътническите влакове, пристигащи и заминаващи от гара Бургас за денонощие. Обхванат е период от 80 години – от 1930 досега. Броят на всички бързи влакове е очертан с червено, на движещите се само през летния сезон и в празнични дни – със синьо, а на общия брой бързи и пътнически влакове – със зелено.

До 1960 от Бургас за София заминават два бързи влака (сутрин и вечер) и три пътнически. Броят на пътниците постепенно нараства, поради увеличения брой наши и чуждестранни летовници в комплекса Слънчев бряг и в почивните станции в Несебър, Созопол, Приморско, Китен и други селища по Южното Черноморие.

Нов тласък за нарастване на пътникопотока дава замяната на парната с дизелова тяга през 1963, въвеждане в експлоатация на І етап от Нефтохимически комбинат (НХК) през същата година и разширяването му през 1967.

Решаващ етап за развитие на пътническото движение в гара Бургас е електрификацията на линията. На фиг. 4 е показано тържественото откриване на 25.04.1972. Електрическият локомотив, който се вижда на снимката, след тържеството ще вози до София експресния влак “Слънчев бряг”. Времепътуването му е сведено до 5 ч и 20 мин.

През 1979 започва да се движи гордостта на нашите железници – експрес “Чайка”, който пътува от Бургас до София, през Сливен - Карлово, за 4 часа и 40 мин.

Освен традиционните бързи влакове до София, през годините с максимален пътникопоток, които се виждат ясно на диаграмата на фиг. 3, се движат и влаковете от Бургас до Пловдив, Варна, Русе и Кърджали.

През периода около 1980 е организирано движение на 16 чифта/ден електромотрисни влакове до съседната на НХК гара Българово, отделно от другите пътнически влакове.

След 1990 пътникопотокът и, съответно, броят на влаковете, заминаващи от гара Бургас, рязко намалява. Това не може да се обясни само с кризата – както е известно НХК и сега работи с пълен капацитет. Истината е, че бяха създадени условия, осигуряващи максимални предимства за автомобилния транспорт, в резултат от което пътникопотокът се пренасочи към него.

 

Обслужване на товарните влакове

Преди и след построяването на новата гара, броят на заминаващите от гара Бургас товарни влакове е сравнително малък. Те са преработвани на коловозна група, паралелна на парка за пътнически влакове. Стрелковата зона, която съществува и сега, е в крива и в нея се работи трудно.

През 1963 започват производство МК “Кремиковци” и НХК. В страната се строят и други заводи, които получават машини и друго обзавеждане по море и започват износ на продукцията си. По-късно се строи и нов металургичен комбинат край Дебелт.

Основен товародател и получател става МК “Кремиковци” Цели влакови композиции превозват вносна желязна руда, метални блокове, кангали с бетонно желязо, рулони с ламарина, профили и други метални изделия. Поради бързо нарастващия трафик става наложително да се отдели товарното от пътническото движение, затова е построена нова разпределителна гара. Местоположението й е отбелязано на фиг. 1. Тя функционира и сега. Коловозните групи са разположени по надлъжна схема. Гарата разполага с приемно-отправен парк с 5 коловоза, разпределителен парк с 5 приемни, 16 разпределително-отправни и 2 ремонтни коловоза. Осигурени са директни връзки с пристанищните коловози. През същия период е построена товарна гара, непосредствено след разпределителната.

През периода на максимално натоварване, между 1970 и 1990, броят на пристигащите и заминаващите товарни влакове в гара Бургас–Разпределителна достига до 40 броя, като се преработват до 1000 вагона в денонощие.

Товарното движение след 1990 също намалява. Най-неблагоприятно се отразява прекратяването на дейността на МК “Кремиковци”.

 

Перспективи и задачи пред жп възел Бургас

След анализиране резултатите от перспективните проучвания, направени от специализирани институти, проектантски организации и от нашия колектив, могат да се направят два оптимистични извода за ролята и значението на жп възел Бургас в бъдеще:

●       Налице са възможности за значително увеличаване на товоропотока, след завършване и въвеждане в експлоатация на цялото трасе на Международния транспортен коридор № 8.

●       Очаква се увеличен пътникопоток, привлечен от железниците, в резултат от намаленото времепътуване на високоскоростните влакове, които ще се движат в бъдеще между София и Бургас.

По Коридор №8 пристигащите с кораби и фериботи стоки от италианските пристанища Бари и Бриндизи ще се товарят на влакови композиции на албанското пристанище Дурас. Оттам влаковете ще минават през Албания, Македония и през нашите гари Гюешево, Радомир, София, Пловдив, за да достигнат до терминалите на пристанище Бургас, откъдето ще се транспортират с кораби към други страни. Стоките ще се превозват предимно с контейнери и други уедрени товарни единици.

В поредица статии редакцията информира читателите за проектираните реконструктивни мероприятия по линиите, включени в Коридор №8, и най-вече за жп линия София - Пловдив - Бургас, където се очаква значително увеличаване скоростите на движение на влаковете.

За успешната реализация на очакванията решаващо значение има дейността на жп възел Бургас. Неговите елементи трябва да отговарят на редица технически и технологични изисквания. Специализиран проектантски консорциум е изготвил идеен проект за необходимите реконструктивни мероприятия.

 

Проектни мероприятия за жп възела

Гара Долно Езерово е предвъзлова гара на Бургас. От нея магистралната линия се свързва с някои цехове на НХК и с промишления район Дебелт. Гарата има 5 приемно-отправни коловоза. Проектирани са подобрения в стрелковите развития, с които се осигурява възможност за връзка на двата главни с всички гарови коловози.

Проектиран е нов трети главен коловоз, който започва от гара Долно Езерово, минава през пост Лозово и гара Владимир Павлов и достига до Централната пътническа гара. Така винаги ще бъде осигурена необходимата пропускателна способност между гарите във възела. При ремонт на един от двата главни коловоза, линията ще продължи да работи като двойна.

Разпределителната гара е свързана с главната жп линия чрез пост Лозово. В проекта се предлага подобряване връзките на ремонтните коловози с разпределителния парк. Поради намаляване броя на преработваните вагони, 15-ти и 16-ти коловози ще останат като гаражни, а 17-ти, 18-ти и 19-ти ще се демонтират. Първите коловози от приемно-отправния и разпределителния парк ще станат част от новия трети свързващ главен коловоз.

Гара Владимир Павлов наследява първата гара Бургас. По-късно се нарича Бургас–Запад, а от 1951 носи сегашното си име. Първоначално, гарата, освен главния, е имала 6 двустранно свързани и 9 глухи гаражни и маневрени коловоза. От нея са отделя линията за Поморие и жп клонове за северната и западната промишлена зона. Проектирани са подобрения в стрелковите развития.

Между гари Владимир Павлов и Бургас се намира техническата гара с 5 коловоза, на които се почистват и екипират пътническите композиции.

Пътническата гара разполага със 7 челни коловоза с перони край тях. Три от тях имат полезни дължини около 250 м и са подходящи за обслужване на крайградските електромотрисни влакове.

Проектът предвижда възможност за построяване, при необходимост, на още 3 коловоза. В гара Бургас има традиция да се осигурява възможност на пътуващите от курортните комплекси за София и чужбина да се настаняват във влаковете, дори час преди заминаването им.

Идейният проект е разработен подробно и прецизно. За почти всички елементи на възела са представени по три варианта, даващи възможност за сравнимост и избор на най-подходящо проектно решение. Всички предложени варианти са реално изпълними. Взети са предвид разработките за рехабилитация, среден ремонт и подновяване на инфраструктурата в участъка Пловдив - Бургас. Проектът е съобразен с изискванията за опазване на защитена зона Бургаско езеро, разположена непосредствено покрай влизащата в Бургас магистрална жп линия.

 

Градска железница

Винаги сме изразявали становище, че трябва да се ползват всички възможности, крайградските пътнически превози да се извършват с жп транспорт. Още през 1925 е построена теснопътна жп линия от Бургас до Поморие. През 1939 тя е заменена с нормална. През 1951 започва строеж на нова жп линия, която при Старо Орехово да се свърже с тази за Варна. Проектното трасе минава край курортния комплекс Слънчев бряг. В разработката “Перспективи за развитие на жп мрежа в периода 1980-2000” реализацията на този проект се предлага отново. Предлага се и жп линия към Южното Черноморие, но без резултат. Неведнъж сме изразявали негативното си отношение към изоставянето на тези проекти, особено в частта до Слънчев бряг. Когато жп възел Бургас беше електрифициран, местната общественост предложи линията за Поморие също да се електрифицира и да се обслужва с електрически мотриси. Вместо това, пътническото движение до Поморие беше спряно, с което се гарантира монополът на автобусните превози.

Новият идеен проект предвижда градска железница по Поморийската линия, която ще обслужва летището при Сарафово, а в бъдеще и курорта Слънчев бряг. Проектиран е южен клон на градската железница до квартал Меден рудник, която в бъдеще също може да се продължи. На фиг. 5 е показана карта на транспортните комуникации в Бургаски регион. С плътна черна линия е очертана съществуващата главна жп линия между Айтос и Бургас, а с плътна червена линия – трасето на бъдещата градска железница. За южния клон, единият вариант предвижда тя да започне от пътническата гара, като мине с естакада, дълга 600 м, над стрелковата улица и някои пристанищни коловози. Ако се приеме този вариант обаче, съществува известна опасност проектът да не се реализира, поради високата му стойност и необходимостта за прекъсване на коловози по време на строежа.

Проектът за градска железница е целесъобразен и трябва да бъде подкрепен и реализиран.

 

Взаимодействие с автомобилния транспорт

Голям брой пристигащи пътници с влакове отиват до курортните комплекси с автомобилен транспорт. Сградата, ползвана досега за обслужване на пътниците, не може да се нарече автогара. Преди около 20 години до жп гара Владимир Павлов беше построена автогара. Поради това, че е далеч от Централната жп гара, тя не можа да привлече пътуващи за далечни разстояния и остана да се ползва за регионални превози. Години наред пътниците се качват и слизат от автобусите, на открити стоянки, или по тротоарите край предгаровата градинка. Автобусите паркират на площадка с недостатъчни размери или по съседни улици.

Покрай улицата, свързваща предгаровата с Морската градина, има стари сгради на пристанището, които почти не се ползват. Те ограничават достъпа до акваторията и видимостта към морето. За да добият гаровият и пристанищният район на Бургас облик, отговарящ на курортен и пристанищен град, по инициатива на градското ръководство, с помощта на МРРБ, е изработен проект за обновяване на целия район, включващ предгаровия площад и нова автогара. Част от проекта е показана на фиг. 6.

 

Морски пътнически терминал

Крайбрежно пътническо корабоплаване у нас почти няма. Корабите на подводни криле и другите малки плавателни съдове за пътници отдавна са извадени от употреба. Круизи се организират рядко и корабите за тях заминават от морска гара Варна.

За да се възродят традициите на Бургас, свързани с морето, наред с необходимостта от организиране на крайбрежно плаване и туристически круизи, е необходимо да се изградят пристанищни съоръжения и достъп до тях. Изработен е проект, наречен сполучливо “Зона за обществен достъп до интермодален пътнически терминал и морска гара Бургас”. Предвидени са пешеходни алеи, подходи за леки автомобили и автобуси, сгради и други съоръжения за обслужване на пътниците. Изглед към тази зона, според проекта, е показан на фиг. 7.

 

Търговско пристанище

Проектирана е и вече се изпълнява цялостна реконструкция и разширение на търговското пристанище. Претоварната дейност между корабите, железопътните състави и автотранспортните средства ще се осъществява на два пирса в акваторията на залива. Единият ще бъде специализиран за претоварване на контейнери, като на схемата на фиг. 1 той е оцветен в зелено. Вторият, оцветен в кафяво, е предназначен за т.н. генерални товари. На схемата се виждат ясно възможността за пълна поточност при обслужване на пристанището с железопътен транспорт. Пристигналите влакове ще се разкомпозират в разпределителната гара и групите вагони ще се подават към съответните кейове. Заминаващите влакове ще се изпращат, след композирането им и прикачване на влакови локомотиви, към вътрешността на страната. В ситуационния план, на един от вариантите е показана нова коловозна група за изпращане на товарни влакове от пътническата гара. Недопустимо е да се проектират нови коловозни групи, при наличие на разпределителна гара с достатъчен капацитет. От екологична гледна точка също не може да се допусне композиране на товарни влакове в близост до пероните за пътнически влакове, защото маневрените дизелови локомотиви имат шумни двигатели и отделят вредни газове. Пристанището ще се обслужва от разпределителната гара.

У нас има 7 специализирани пътнически гари: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Видин и Плевен. Те имат достатъчно коловозно развитие и се нуждаят само от модернизация на обслужващите устройства.

От направения обстоен анализ на проектите и възможностите за реализацията им може да се направи изводът, че в близките години транспортен възел Бургас ще има възможност да обслужва нарасналите товаро- и пътникопотоци. Увеличаване обема на превозваните товари се очаква най-вече след оформянето на Транспортен коридор №8, а на броя на пътуващите с жп транспорт – в резултат от проектираното значително повишаване скоростта на движение на влаковете.