Концепцията "управление на веригата на доставките" е сред от най-обсъжданите в академичните и стопански среди, за което свидетелства и нарасналият брой научни публикации по темата през последните няколко години, проучванията в развитите страни, както и възникването на образователни специалности и дисциплини с наименованието "Управление на веригата на доставките" (УВД) във водещи чуждестранни университети. Значителният интерес към концепцията се поражда от промените в световната икономика и революцията в сферата на информационните и комуникационни технологии, които изостриха конкуренцията на глобалните пазари. В опитите си да запазят и разширят позициите си на пазарите, ръководителите на предприятията се стремят да съкращават времето за развитие на нови продукти, да подобряват качеството и да намаляват разходите за дейността си. Тези предизвикателства не могат да бъдат ефективно посрещнати само чрез изолираната промяна на отделните организации, участващи в производството и доставката на продуктите до потребителите, защото са свързани в много висока степен с отношенията и взаимозависимостите между тях.

- обменните взаимоотношения между участниците

- производствената система, в която се използват и развиват ресурсите.

Обменните взаимоотношения координират и направляват дейностите в производствената система, където ресурсите се използват, комбинират и трансформират в продукция. Тъй като ресурсите са взаимосвързани, координацията между участниците е необходима не само, за да се реализират икономии, но и за да се създадат новаторски промени. Организациите рядко имат само конфликтни интереси, които поставят техните взаимоотношения в контекст на конкуренция. Следователно, сложността на взаимовръзките между тях се състои в откриването на подходящия баланс между конкуриране и коопериране чрез прилагането на подход, който да свързва членовете на веригата и да създава условия на всеки от тях да се концентрира върху нарастването на стойността за крайния клиент (в смисъл на разликата между изгодата от продукта и разходите за неговото придобиване) и намаляването на времето и разходите за нейното създаване.

Веригата на доставките започва с клиента и преминава през няколко последователни етапа, включващи дистрибуцията, производството на готовите стоки и снабдяването с материали и компоненти (фигура 1). В тази верига протичат четири основни вида потоци: материални, информационни, финансови и потоци от знания. Информационните потоци (както и потоците от знания) протичат в двете посоки: поръчките и сделките се движат към източника на доставка, а данните за състоянието на поръчките се движат към клиента. В рамките на всяка организация се извършват дейности, които трансформират постъпилите в нея различни видове ресурси. От гледна точка на веригата на доставките, дейностите трябва да бъдат свързани посредством координация между участниците в нея, която става възможна благодарение на изграждането на взаимоотношения на сътрудничество. Тази координация намира отражение в приложението на редица интеграционни механизми като обмен на информация за запаси, прогнози и планирани промоции, обмен на знания и опит в управлението или развитието на нови продукти, съвместно планиране въз основа на общи цели и изграждане на система от съпоставими показатели за измерване на резултатите от дейността, съставяне на муждуорганизационни екипи за определени продукти или стопански процеси, повишаване на технологичните способности за информационен обмен посредством внедряването на съпоставими информационни системи между основните членове на веригата и др.

- Формулиране и внедряване на стратегии, които се основават на привличането и задържането на крайния клиент, тъй като решението му да извърши покупка (или да поиска услуга) стимулира осъществяването на дейности в цялата верига.

- Ефективно управление на веригата. Възприемането на системния подход при УВД открива много възможности за анализ и подобрения. Например, по отношение на новаторски продукти, за които трябва да се осигури бърз достъп до пазара, анализът на цялата верига позволява да се открият онези тесни места, които пречат на продукта да се придвижи бързо до пазара. По същия начин анализът на разходите за цялата верига на доставките може да разкрие източниците за тяхното намаление по отношение на продукти, чиято цена е важен критерий за извършване на покупката от страна на крайния клиент.

УВД се възприема като стратегическо средство за развиване на трайно конкурентно предимство посредством балансиране на уменията, експертните знания и способности на организациите, които съставляват веригата. Този интегриран подход води най-вече до понижаване нивото на запасите във веригата на клиентите, без да се застрашава обслужването. Повишената конкурентноспособност отразява значителните ползи за клиентите, които УВД създава чрез решаването на следните четири задачи: намаляване на загубите, намаляване на времето за доставка, удовлетворяване на специфични потребности, намаление на разходите за единица продукт (фигура 2).

Намаляване на загубите се постига като се минимизират дублираните дйности, хармонизират се операциите и системите и се подобри качеството. Примери за дублирани дейности са контролът на качеството, или прогнозирането на търсенето, които биха могли да се извършват от организации, съответно заемащи критични места в дистрибуционния процес и разбиращи най-добре модела на поръчване от страна на крайните клиенти. Хармонизацията се стреми към постигането на съпоставимост на операциите и системите между фирмите, като например използването на един и същи вид манипулационно оборудване, което да улесни обработката на стандартни за цялата верига товари или споделянето на единна система за проследяване на действителните продажби, така че всички да ползват общата база данни за целите на своето планиране. Хармонизираните системи водят до премахването на ненужните дейности и подобряват доставянето на продуктите до крайните клиенти. Що се отнася до качеството, системите за повишаване на качеството намаляват значително разходите, свързани с лошото качество и подпомагат бързата реакция на изискванията на клиентите.

Фиг. 2. Влияние на УВД върху конкурентоспособността

Съкращаването на времето за доставка допринася за по-ниските нива на запасите в цялата система, както и за разкриването на проблеми, в която и да е точка от веригата. По-бързото изпълнение на поръчката на клиента означава гладки информационни и материални потоци, което позволява на всички участници да отговарят в кратки срокове на нуждите на клиентите си, като в същото време намаляват нивото на запасите.

Удовлетворяване на специфичните потребности на клиентите по отношение на размера на поръчката, асортимент, манипулации с поръчката и др. означава постигането на висока степен на индивидуализация при ниски от гледна точка на клиентите разходи и висока рентабилност за всички участници във веригата.

Намаляването на разходите трябва да се балансира с нивото на осигуряваното обслужване. Принципите на УВД водят до постигането на тази цел, защото насочват управленското внимание върху премахването на дейности, които добавят ненужни разходи, като поддържане на високи запаси, дублиране на манипулационни процедури, извършването на неконсолидирани доставки, некоординирани промоции и ценови отстъпки. Интензивният информационен обмен между организациите разкрива възможности за по-добро планиране на операциите и прави осъществимо значителното намаляване на разходите за складиране, транспортиране, администриране и пренастройка на производството.

Когато УВД ограничава загубите, съкращава времето за доставка, удовлетворява специфични потребности и минимизира разходите, тези ползи се прехвърлят към клиентите. Основна задача на всички членове на веригата е да следят, дали наистина крайния клиент получава тези ползи и да оценяват факторите, които биха могли да попречат на тяхното усвояване.